Повечето книгомани ще ви кажат, че филмите по книги не могат да се сравнят с хартиения си конкурент, но аз мога да потвърдя (с доза удивление), че понякога има и изключения. Когато видях, че "Човек на име Уве" е част от програмата на CineLibri, не се поколебах и за секунда дали да отида. Все пак бестселърът на Фредрик Бакман оживява на голям екран! Филмът попада едновременно в категориите „драма“ и „комедия“. На пръв поглед може…
„Ами ако...?“ е най-коварният въпрос, който всеки някога си е задавал, напълно наясно, че няма как да намери отговор. Затова в най-добрия случай си харесваме сносна хипотеза и я приемаме за чиста момента, пък и кой може или е в правото си да възрази? Ако имаше съзтезание по безмислено гадаене, сигурно България щеше ако не да води, то поне да е в първите десет. Христо Раянов вдига завесата над българската народопсихопатия и човърка по най…
Отдавна не ми се беше случвало да се захвана с литературен трилър, като бях позабравил колко добро е усещането, когато книгата е сполучлива. Как в подобни случаи темпото значително нараства, действието те държи в непрестанно напрежение, а сцената на спектакъла се мести от град в град, от континент на континент със скоростта на светлината. Или поне в повечето трилъри е така. До голяма степен, "Плувецът" от шведския писател Йоаким Зандер не е изключение. "Плувецът" е…
ВНИМАНИЕ! ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ! Ако трябва да обобщим финалния десети епизод на шести сезон на "Игра на тронове", можем да посочим три наистина основни акцента от всичко, което се случи. Без да се опитваме да ги подреждаме по важност, те биха изглеждали горе-долу така: 1) Церсей Ланистър е новата кралица на Вестерос, 2) Денерис Таргариен и армията й вече плават към Седемте кралства и 3) Джон Сноу е новият крал на Севера. Светкавично след края…
ВНИМАНИЕ! ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ! “Битката на копелетата” вече е история, а режисьорът Мигел Сапочник ни подари един от най-добрите епизоди на Игра на тронове до този момент. Макар и цялото действие на епизода да бе разделено в само две сюжетни линии, а именно - защитата на Мийрийн от страна на Денерис и протежетата й, и очакваната с огромен интерес схватка между армиите на Джон Сноу и Рамзи Болтън, която трябваше да определи кой ще владее Севера…
През последните няколко години няколко книги с ключови думи "книжарница" в заглавието бяха преведени на български език. "Книжарничката на острова" от Габриел Зевин и "Парижката книжарница" от Нина Георге са четива, посветени на любовта към книгите, а преди броени дни дебюта си у нас направи и "Книжарница на колела" от Джени Колган. По принцип харесвам леки и разтоварващи романи, вече бях чела и една от книгите за книжарници, споделени по-горе, затова пристъпих и към тази…
Нямах търпение да прочета дебютната документална книга на Станислава (Стаси) Кара. Още щом "Като на кино" беше анонсирана (кратък откъс можете да видите тук), знаех, че това ще бъде едно от следващите ми четива. А след интервюто, което направихме с чаровната писателка и телевизионна водеща, вече бях напълно сигурна. "Като на кино" е творба, която разказва много истории - на някои от най-известните в световен мащаб актьори, режисьори и сценаристи, но и една история - на…
Дълго време отлагах прочитането на поредицата "Игрите на глада". Бях сигурна, че книгите ще ми харесат, защото по принцип си падам по фикционални истории, в които действието се развива незнайно кога, незнайно къде, но винаги след някакъв ужасен апокалипсис, сполетял човечеството. Отдавна бях прочела поредицата "Дивергенти" от Вероника Рот, бях дала началото и на "Лабиринтът" от Джеймс Дашнър, но най-известната поредица от този тип литература, а именно "Игрите на глада", стоеше на заден план. Всъщност…
Страшно кофти ми е, когато по време на интервюта ми се налага да задавам до някаква степен банални въпроси, но и самият аз зная, че понякога се налага да го правиш. И не, не съм го научил от Журналистическия факултет на Софийския университет, защото вярвам, че там трудно можеш да научиш нещо полезно, освен да си припомниш начините, по които функционира добрият стар Windows XP. Но да се върнем на въпроса. Става дума за това,…
Няма какво да се лъжем, по отношение на строго структурираните истории, видео игрите са все още прохождащо пеленаче, което работи на принципа проба/грешка. Наблягам на строго структурирани, защото любимият на мнозина дигитален начин на забавление към днешна дата е с няколко гърди пред киното и литературата по отношение на разказване на истории, които не те водят за носа. Говоря за open world заглавията, MMORPG-тата и въобще всякакви MMO-базирани отборни игри, които имат способността да разказват…