Нямах търпение да прочета дебютната документална книга на Станислава (Стаси) Кара. Още щом "Като на кино" беше анонсирана (кратък откъс можете да видите тук), знаех, че това ще бъде едно от следващите ми четива. А след интервюто, което направихме с чаровната писателка и телевизионна водеща, вече бях напълно сигурна.
"Като на кино" е творба, която разказва много истории - на някои от най-известните в световен мащаб актьори, режисьори и сценаристи, но и една история - на пътуващата по света Стаси Кара, която се среща очи в очи с всички тези хора.
Да уговориш интервю с актьори от ранга на Кевин Спейси, Чарлийз Терон и Камерън Диас не само, че не е лесна задача, а понякога е почти невъзможна. Особено ако идваш от България. А ако все пак се сдобиеш с подобен късмет, имаш средно около 5 минути, в които да разговаряш със световноизвестната личност. При това често под зоркия поглед на неговия екип, които са готови да прекъснат всеки един неуместен въпрос и шумно да негодуват, ако си позволиш да помолиш за обща снимка.
Но тези 5 минути си заслужават толкова много. Защото в рамките им попадаш в един друг свят. Свят, познат от екрана. Толкова далечен и толкова близък в точно този момент. Едва на една ръка разстояние.
Подобни мисли ми минаваха през главата, докато четях "Като на кино". Представях си, че съм срещу всички тези знаменитости и от първо лице разбирам как се е чувствала Кейт Уинслет след успеха на "Титаник" или Еди Редмейн, когато се е срещнал на живо със Стивън Хокинг.
Стаси Кара разказва подробно за пътуването си от магистратурата по Международна журналистика до реализацията кино журналист. За предизвикателствата на професията, но и незаменимата привилегия хобито ти да се превърне в работа. За първото интервю със световноизвестен актьор и пътя до всяко следващо. За усещането да бъдеш на Червения килим, заедно с най-разпознаваемите лица в световен мащаб. И в същото време да можеш да разговаряш с тях. Дори и за малко.
"Като на кино" е наръчник на оптимиста, който доказва, че нищо не е невъзможно, дори и да идваш от малка бивша социалистическа република. И ако нещо толкова абстрактно за нашите географски ширини, като страст към световното кино, е твоето нещо, то не бива да спираш, докато не го превърнеш в свое кариерно поприще.
Още от ЛИТЕРАТУРА:
"Игрите на глада" през очите на един не-тийнейджър
"Няма закога" на Андрей Велков или модерна приказка за българския пенсионер
"YES, CHEF" или история от кухнята на живота на майстора готвач Маркус Самуелсон
