Страшно кофти ми е, когато по време на интервюта ми се налага да задавам до някаква степен банални въпроси, но и самият аз зная, че понякога се налага да го правиш. И не, не съм го научил от Журналистическия факултет на Софийския университет, защото вярвам, че там трудно можеш да научиш нещо полезно, освен да си припомниш начините, по които функционира добрият стар Windows XP. Но да се върнем на въпроса. Става дума за това, че дори самият ти да си напълно наясно с бекграунда на събеседника си, знаейки защо го интервюираш, какъв е поводът, какво предлага той и т.н., голяма част от читателите вероятно не го знаят. И трябва да им бъде обяснено. Най-добре - от самия човек, когото си потърсил за разговор.
Когато попитах Тео Чепилов, какво точно ни е подготвил в дебютния си сборник с разкази Ситуация след ситуация, отговорът му бе кратък, но след това, прочитайки разказите, вече съм убеден, напълно в целта - "секс, наркотици и рокендрол". По много и от трите. Добре де, може би не толкова от рокендрола, колкото от чукането и дрогата, но със сигурност ще ви се понравят някои намигания към златните години на култови банди като Red Hot Chili Peppers.
"Ситуация след ситуация" съдържа 15 изпъстрени с живот, екшън и емоции разказа, които Тео Чепилов е писал в продължение на около 20 години, както самият той разкри неведнъж в многото си интервюта в последните две седмици. От интервюто му с VIBES стана ясно, че в сборника можете да намерите и първият му разказ изобщо, който носи неконвенционалното име "Исус ми даде бегачка". Изкушавам се да нарека и самия Тео неконвенционален, какъвто той до голяма степен е, но после ми хрумва, че погледнато от друга страна, в разказите му има малко неща, които са неконвенционални. Безразборният секс и наркотиците са нещо толкова нормално за живота ни в днешно време, колкото и факта, че плочките на бул. "Витоша" ще пропаднат съвсем скоро след направен ремонт за милион и половина левчета, предоставени любезно от винагия преебания данъкоплатец. Сигурно ви е кофти да ви припомням това, особено ако имате деца в тийнейджърска възраст, или тепърва навлизащи в нея, но нали знаете - където и да се скриете от света, той пак ще ви открие и ще ви види сметката по множество различни начини.
Често ще чуете самия Тео да казва, че голяма част от историите, поместени в "Ситуация след ситуация", са истина. Вероятно той ще добави и с дяволита усмивка, че "съжалява" за това, но едва ли някой ще му повярва. Хайде, Тео - наркотици, яки бегачки и чукане на корем - сериозно ли мислиш, че ще ти повярваме, когато казваш, че съжаляваш за това? Едно от яките неща в сборника е, че винаги, завършвайки даден разказ, ще си задавате един и същи въпрос - "по-дяволите, това наистина ли се е случило"? И вероятно ще ви се прииска да отидете и да му стиснете ръката на този човек, подхвърляйки му с голяма доза възхищение нещо от рода на "ебаси, копеле". И ще съжалявате, че не се казвате Тео Чепилов и не сте живели ненормалния му живот.
"Ситуация след ситуация" не е никак пуритански сглобен сборник с разкази, нито пък е предазначен за хора, които се имат за такива. Снобите и скучните хора да стоят настрана, защото Тео Чепилов не пише за тях. Разказите в "Ситуация след ситуация" са винаги дръзки, понякога хипер забавни, а в други случаи - направо брутални. Сборникът няма да ви отнеме много време, за да го прелистите от начало до край, но със сигурност ще остави ярък отпечатък върху вас поне за известно време. Поне при мен стана така.