„Приятнострашно“ от Яна Борисова и Галин Стоев е една от онези постановки, за които съм слушала много от познати и приятели и една от малкото, за които знам, че са я гледали повече от няколко пъти. Как се разказват два часа, в които сюжетът по-скоро отсъства за сметка на усещанията, които преливат и в диалозите, и в мълчанията на Снежина Петрова, Стефан Вълдобрев, Владо Пенев, Вежен Велчовски и Радена Вълканова? Самият Галин Стоев казва, че…
Напоследък все повече мисля за проявите на слабост, които не си позволяваме, за тези, които изживяваме сами и зорко пазим някой да не научи, че съществуват. Някъде от детството датира наложеното чувство за срам, когато плачем, когато ни боли и имаме нужда от помощ. Падаш от колелото, коляното ти кърви и първото, което чуваш от майка си, която търчи след теб, е да спреш да ревеш и да не се лигавиш, все пак нищо не…
25-ти февруари не беше обикновен ден от календара, а вечерта, в която магията оживя в зала 1 на НДК. Не се сещам за по-харесвана поредица от тази за „Хари Потър“ – тя е близка и на малки, и на големи, което си пролича по разнообразието на публиката на „Хари Потър и философския камък“ под звуците на симфоничния оркестър, начело с диригента Джъстин Фриър. Първото нещо, което направи впечатление на всички и предизвика бурни овации, смях…
„Времетраене“ (изд. „Пергамент“) на Невена Борисова е малка тънка книжка, която първоначално ме грабна с красивото си оформление – между страниците се спотайват изрисуваните й думи, дело на Венцеслав Михайлов. Много обичам изпипаните детайли и уважението към читателя – от корицата през думите та до рисунките, личните послания, видимия отпечатък на автора. Стиховете на Невена са като отражение на езеро – спокойни, тихи, излъчват хармония и ненатрапчива мъдрост, но някъде там под водата се усещат…
Повечето книгомани ще ви кажат, че филмите по книги не могат да се сравнят с хартиения си конкурент, но аз мога да потвърдя (с доза удивление), че понякога има и изключения. Когато видях, че "Човек на име Уве" е част от програмата на CineLibri, не се поколебах и за секунда дали да отида. Все пак бестселърът на Фредрик Бакман оживява на голям екран! Филмът попада едновременно в категориите „драма“ и „комедия“. На пръв поглед може…
Милена е ПР на издателство "Софтпрес“ и редактор в АзЧета – и на двата фронта се бори за бъдещето на книгите и достигането им до подходящите читатели. Установила съм, че тя има дарба в това отношение още преди години, когато ми набута в ръцете "С дъх на кафе“ на Антъни Капела, защото докато я чела, осъзнала колко много ще ми хареса и на мен. Погълнах романа за отрицателно време, учудена, че някой така ми е…
Новият театрален сезон започна грандиозно в „Театър София“ с дългоочакваната премиера на „Анна Каренина“ за пръв път на българска сцена – и ако това не е събитие, кое? Влязох в залата с известни резерви, тъй като напоследък има тенденция класически произведения да бъдат модернизирани по един леко нелеп начин. Връщам си веднага думите назад обаче – явно все още има режисьори, които се придържат към оригинала и успяват да предадат магията на Толстой. Николай Поляков…
Ако ме помолят да назова имена на познати и близки, които четат, ще се сетя за безкрайно много и ще ги подредя дори по азбучен ред. Ако обаче трябва да посоча един човек, който чрез говоренето за книги, четенето им и работата по тях излъчва и раздава любов, това е Ива Колева. Тя е филолог, журналист, редактор и коректор на художествена литература и може с часове да ви разказва за прекрасен роман или стопляща душата…
„Ами ако...?“ е най-коварният въпрос, който всеки някога си е задавал, напълно наясно, че няма как да намери отговор. Затова в най-добрия случай си харесваме сносна хипотеза и я приемаме за чиста момента, пък и кой може или е в правото си да възрази? Ако имаше съзтезание по безмислено гадаене, сигурно България щеше ако не да води, то поне да е в първите десет. Христо Раянов вдига завесата над българската народопсихопатия и човърка по най…
Имах удоволствието премиерно да гледам „Разговори с мама“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“ - пиеса по текст на аржентинския сценарист и режиьсор Сантяго Овес, адаптирана от каталунеца Жорди Галсеран, в превод на Нева Мичева. Скептична съм към комедиите, защото те все повече се опошляват и опростяват у нас последните години. Толкова е трудно чрез смешното да кажеш важните неща, да ги поднесеш закачливо и вниманително на зрителя, без да го подценяваш като човек, който възприема…