Винаги вдъхновена, хармонична и лъчезарна. Душевността й се е хванала за таланта й и се лее над листа. Наскоро Венета Дочева зае победоносното второ място на състезание, организирано от International Watercolor Society, където гласуваха любители. Споделя, че образите в съзнанието й са много по-вълшебни, а аз се чудя – как, сериозно, възможно ли е? С времето се приближава все по-близо до бляна, но с нотка на смирение и малко жал допълва, че „Понякога един живот не…
Когато животът е спрял и сякаш нищо ново не иска да влезе в него, е време да потърсим спомените си. Да разберем с кого сме пропуснали да излезем начисто и в мир. Къде в миналото е скрита болката, която продължава да ни изгаря, да отидем при нея и да потърсим малко любов наоколо, за да можем да продължим настоящето си свободни. Понякога в дом от лед, стъкло и стомана се налага да търсим тайните на…
По-скоро е за хора с ексцентричен вкус или такива, които обичат да оцветят сивото с половинката си и да се отпуснат във вана с много пяна, бутилка вино и разговори. Голи. Нищо особено. Не бързайте, не съм свършила. Половинката не е любовта ти, а сиамския ти близнак. Казвам го, все едно имат избор. Мястото е театрална работилница „Сфумато“. Постановката е дело на креативното дуо Йордан Славейков и Димитър Димитров, а „Паякът“ е проект на тяхното сдружение с…
„Винаги дяволито усмихнат, тананикащ си, приятелски настроен и гушлив. Той е най-голямото предизвикателство в живота ми.“- Мирела Партинова, майка му Оставям Коледните призиви настрана. Това е призив за живот. Гласът на майката, надеждата на сестричката му, вярата на роднини и приятели. Той е на десет години. Преди петнадесет години бях на десет и знам за замаха на мечтите...И ти го помниш. Когато си на десет, мечтаеш като луд. Мечтаеш все едно има вечност пред детските…
Има едно място в София, което ще посетите и ще ви се прииска (ако сте жена) поне за повода да се върнете към блясъка на женствеността. Но не днешната, а тази - позабравената. Дрехите на Vintage Sofia са инспирирани от тези през 40-те и 50-те години на миналия век - загатват за време, в което жената наистина е била нежната половинка – едновременно любяща, закачлива, цветна или елегантна и премерена, но винаги с почерк на…
Проблемът не е, че детенцето носи като моите маратонки. Нито в това, че иска да освободя люлката. Така е редно. Но някъде между двете опашки и пристегнатия кок, параболата на полета ми удари чукче и момичето неусетно стана жена. Ставам. Явно не може да се полюшкам още малко в жизнерадостна безтегловност. Часовникът отмери. Наложи се Daddy's girl да захвърли близалката и да се качи на токчета, където да го играе superwomаn. Хората, местата и слънцето…
...на най-добрата ми приятелка.... Когато клишето е истина, а истината е щастие, да не я зовeм клише, понеже в радостта шаблони няма... Поредна есен. Без нея. Листа се вглеждат за последно в клоните на дърветата. Сетният им полет - претворен в нежна милувка на сетивата. Никога не й обясних защо обичам листата, положили останките си по земята. Тя нямаше да ме разбере. Кой има нужда от разбиране, когато обича и е обичан. Обич към непознат. Почти.…
Целият ни квартал беше обсипан с малки хвърчащи покани за щастие: „С уважение при ясновидеца подходи, проблемите ти той ще разреши....“ Телефонът не го записах. Вероятно означава, че не съм ти истински приятел. Или обратното. Зависи дали държиш на поканата. Всеки си има по един - познатият, който вярва в хороскопи, в астролози, нумеролози, врачки, баячки, на ясновидеца. И на боба вярва. Настойчиво те убеждава, че „те познават“. Прекъсва еретичното ти слово и ревностно настоява,…
Посвещавам днешния спектакъл на любим приятел, непознат, на човека от последния ред, на дърветата-бели от неочакван сняг. Посвещавам стиховете на любимата жена. Себе си …
„От хора, които нахакано живеят тук и сега, не се подпират на славното си минало и не търгуват с обещания за славно бъдеще, придобих познание за дивната простота, с която може да бъде обязден вихърът на човешките страсти.“ …