Проблемът не е, че детенцето носи като моите маратонки. Нито в това, че иска да освободя люлката. Така е редно.
Но някъде между двете опашки и пристегнатия кок, параболата на полета ми удари чукче и момичето неусетно стана жена. Ставам.
Явно не може да се полюшкам още малко в жизнерадостна безтегловност. Часовникът отмери.
Наложи се Daddy's girl да захвърли близалката и да се качи на токчета, където да го играе superwomаn. Хората, местата и слънцето са същите, но някой ти сложи очила и сега разбираш – диоптрите не са малки. Погледът на едни се сбръчка, на други – се изглади. Правилото е, че е друг. Ти също.
Накратко...
Качеството замени количеството
Във всеки аспект. Не изобилстваш, но си богата. Излишни товари нямаш. Започна да освобождаваш всичко в повече – емоции, вещи, думи, мисли, действия. Даже и сладости, и страсти, и цветове. Хвърляш през рамо и си пожелаваш едно – да не робуваш на вещи, на прищевките на консуматорското време или на бохемската си натура. Семпло, земно и опростено. С ясна мисъл и чисто сърце.
За /не/одобрението
Няма значение обувката, роклята, чантата, червилото, прическата. И на ниско и на високо – чувстваш се добре и не – не държиш някой да го знае. Малките момиченца чакат татко да ги похвали, приятелките им да „ахнат“, момчето, по което си падат, да се впечатли. Предпочиташ да се възхитиш от някого, пред това да ти се възхищават, да гориш не да си нечия муза. Последната се надсмива над твореца, изгубил ума в страстта си по нея. Бедна душица. Да се потупаш по рамото, можеш и сама. Нарцисът се забравя в любуването по треските си. Затова ще обикнеш нечии чужди. А мнението на „другите“? Ще кажат толкова, колкото си позволиш да чуеш.
По-умерена
Навсякъде са – хората с мнение и позиция, застанали в черната или бялата половина. С времето ти е все по-трудно да избереш, та и се чудиш – защо ти е. Това ин и ян надпреварване не е за тебе и по скоро си правиш цветно пространство, където кучета не лаят. Там има обмен без натрапване и позицията не е в опозиция. Без потребност да си прав, не търсиш сметка за нечий избор. Какво пък. Човекът бил малка вселена. И да нямаш грандомански претенции, не искаш да си надяваш хомота на дефинициите и да слагаш съзнанието си в буркан. Буркан е много симпатична дума и можеш да я използваш винаги, когато ти потрябва.
Прощаваш /си/
Призраци не носиш в сърцето и ума си. Хора от минало, недодялани срещи и добре резбовани раздели. Впрегнала си се и препускаш, ама не като дивеч. Препускаш си ведро. Няма значение кога и при какви обстоятелства, дали сгреши ти, някой любим или непознат. Несериозно и неблагодарно е да си в миналото. Между „защо“ и „как можа“ има бездънна пропаст и ти в нея. Могъл/ла е. Ти можеш ли? През сълзи и хумор да погалиш нечия грешка.Твоята? С нечовешка сила и нежност.
Отстъпваш
Честичко ти се налага, понеже не си свободен електрон. В малките отстъпки и тихите компромиси откриваш блясъци на смирение и надежда, че един ден ще се домогнеш до образа на жените, за които пишат в книгите и претворяват в българските филми – великодушни, мъдри и някак „дами“. Разбира се, далеч си от Рада Госпожина, но майчинската и женсвената ти същност се превръщат в по-силно изразената ти страна. Малката глезла наднича налудничево през тръпчинките ти. А ти си просто чаровница с куп отговорности.
Не си салфетка
Салфетката стои в чантата ти и чака някой да ревне с или без причина, за да изпълни житейския си дълг – да попие всичките сълзи. Веднъж употребена, тя е ненужна. И тя сама не се иска. Засилват я с 200 и свършва при други салфетки, някои от които не са имали рицарското призвание да спасяват хората от личните им драми. Няколко давенета в чужди проблеми и вече не си салфетка. Ако можеш, помагаш. Ако диагнозата е хленчене, съчетано с бездействие, нека човекът да вика неволята. И ти си имаш грижи.
Семейство пред приятели
Приоритизирането е умение, което трябва да се включи в учебната програма. (Откакто разбрах, че махат „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?“, се убедих „хептен“ в абсурда на образователната ни система, затова предполагам, че евентуално предложение до Министерство на образованието ще остане безплодно.) 24 часа в денонощие. Разполагаш с толкова малко време, че опитът ти да „огрееш навсякъде“ залязва преди да е изгрял. Понякога дори забравяш рождените дни на приятелите си (Виле, Джоел, извинявайте). И естествено, вместо приятелката си, избираш да видиш майка си, да поиграеш с децата си или да навестиш дядо си, който е толкова възрастен, че не знаеш дали не го виждаш за последно. Приятелката ти ще почака. Нали за това са приятелите – да ни разбират.
Не търсиш принц
Което означава, че не се оглеждаш за кон, нито се ослушваш и за „тъгъдък – тъгъдък“ (звук от копита пресъздавам много умело тука). Искаш мъж. Стандартна поръчка – да е човек, да знае, че и ти си човек. Предпочиташ витаминозна пред захаросана връзка. Масаж пред бижута; топъл чай, когато си болна; силно рамо, като ревнеш и очи, в които да си красива. Да ти казва колко те обича в сутрешно рошавите часове и да ти се радва, защото тениската му ти е до коленцата. Да ти обясни точно какво липсва на гозбата ти, за да стане „перфектна“, защото може цял живот да му я готвиш, а ти кротко да кроиш план как да го убиеш. Дворецът ви се състои от две стаи, но ти се иска да е една, защото без него е студено, а ти си зиморничева. Това не се променя с времето.
Щастлив пумпал
Имаш си лудост, с която сте неразделни от малки? Всяка си има. Когато бях малка и не можех да заспя, си представях една сцена – зелена поляна, тук-таме цветя, облечена съм с бяла разкроена рокличка, въртя се като пумпал и съм щастлива. Успокоявах се и заспивах. Друга слабост - да душа цветя, без да ги късам, което води до забавни пози и въпросителни погледи. И ти имаш такива чудатости, в които намираш себе си. И ги гушкаш преди да заспиш. Вече си достатъчно умна, за да не го израстнеш.
