Целият ни квартал беше обсипан с малки хвърчащи покани за щастие: „С уважение при ясновидеца подходи, проблемите ти той ще разреши....“ Телефонът не го записах. Вероятно означава, че не съм ти истински приятел. Или обратното. Зависи дали държиш на поканата.
Всеки си има по един - познатият, който вярва в хороскопи, в астролози, нумеролози, врачки, баячки, на ясновидеца. И на боба вярва. Настойчиво те убеждава, че „те познават“. Прекъсва еретичното ти слово и ревностно настоява, че „те помагат“.
ОК. Да приемем, че познават.
Откликваш на поканата. Отиваш на адреса. Подхождаш с уважение, доколкото каиша на самоуважението е допуснал. Посреща те жена в драматичен вид. Винаги е жена. От старо време мъжете са вълшебници, пък жените – вещици. Жената като цяло борави добре с всякакви тъмни сили. С надежда открехваш твоята кутия с проблеми, чието демонско съдържание бледнее пред това на Пандора. После през стъклено кълбо ти предсказва какво ще те сполети. Към 35 ще се срещнеш с важен човек, към 15 септември на петдесетгодишнината ще имаш черен ден... Няма да каже оранжево. Въображението ти ще се вторачи в черното и сам ще подредиш композицията.
Понеже вече си се усукал в каиша, стиснал си го със зъби и хапеш устни, тя решава да не те мъчи повече. Хваща хомота и те приласкава. Последва инструкция как да надхитриш съдбата. Пък ти знаеш, че това е единственият ти начин за спасение, защото сега като се замислиш толкова нещастие си преживял, пък не си лош човек. Намеса е наложителна.
Ти си свободен, защото си осведомен. Предвидил си ответен удар на всяка атака. Не си спортсмен ли? Как да не си? Си! Ти си всичко, което пожелаеш. Разбира се, претендираш да си достатъчно умен да знаеш дозата на щастието. Я, какъв щеше да ти е животът, ако преди 10 години не я беше пуснал да си отиде, само някой да ти беше казал, че тя е жената. Ами онзи път, когато там на кръстовището не видя „стоп“ и като се блъсна, после колко време беше в болница и как осакати онова момче... Пък и още едно дете поне ще е хубаво да имаш ... и тая професия, май не е твоето призвание. Ти си алхимик – ще вземеш сладкото, мекото... соленото ще подхвърлиш на еретиците.
Щастието не е даром. Ще се браниш. Затова подобно на храст се снишаваш в удобна поза, с която ще се изплъзнеш от лапите на несправедливата си съдба, ще вземеш силните карти, ще матираш Бог. Живот, по-приличен на пълзене... но пълзенето – до време. Отминава бурята. Черното. После ще вземеш друга покана за щастие. Их, тоя черен ден, наближава...
Ден първи – крепост и храсталак на стража.
Ден втори – облаци се снишават.
Ден трети – умора, студ, превит.
Ден четърти – страх.
Ден пети – черното е цвят.
Шести – дъждът отнася счупени клонки...
Ден седми – ей така, щото всичко свършва тогава.
Покана за вечеря. Ние вкъщи боба го ядем.
