Безспорно е, че фразата "изкуствен интелект" е сред най-актуалните в световен мащаб за последните няколко години. Възходът на ChatGPT и производните му промени из основи представите ни за AI, а най-плашещото е, че това е само началото. Съвсем скоро всичко онова, което сме виждали в sci-fi филмите с фокус изкуствен интелект може да се окаже реалност. Включително разхождащи се сред нас хуманоиди, които на всичкото отгоре умеят и да мислят самостоятелно.
Разбира се, най-неприятният вариант е да се пренесем в събитията от "Терминатор", например. Съветът ми е, ако си плашлив на тази тема, да не гледаш филмите от поредицата на Джеймс Камерън, тъй като като нищо може да се депресираш леко. Или не толкова леко. Там основният антагонист е "Скайнет", но като нищо може да се казва и... OpenAI. Или Tesla? Или нещо друго?
И тъй като всички в последно време говорят за AI, решихме да ти представим седем най-добрите сай-фай филми, където фокусът е именно изкуственият интелект. А ти колко от тях си гледал?
"Блейд Рънър" (1982)
Филип К. Дик е един от безспорните великани на научната фантастика, а едно от произведенията му носи шармантното име "Сънуват ли андроидите електрически овце?" В центъра на сюжета е ловецът на глави Рик Декард, чиято основна работа е да преследва т.нар. "репликанти" - хуманоидни андроиди, които са избягали на Земята, макар и това да е забранено от закона.
През 1982 година легендарният режисьор Ридли Скот екранизира "Сънуват ли андроидите електрически овце?", а филмът му завинаги остава в историята като "Блейд Рънър". Лентата е считана за шедьовър и истински еталон за развитието на sci-fi жанра в киното, впечатлявайки публиката с мрачен неонов стил и силно дистопична атмосфера. Голяма роля тук изиграва и музиката на Вангелис, превърнала се в перфектен саундтрак към филма.
Основа в "Блейд Рънър" е моралната дилема - имат ли репликантите право на съществуване сред хората, ако се приеме, че биха могли да изпитат човешки емоции? Филмът е особено актуален днес, имайки предвид, че етичните проблеми относно изкуствения интелект ще стават все по-сериозни. "Блейд Рънър" остава и една от най-великите роли в кариерата на Харисън Форд, който участва и в продължението на Дени Вилньов от 2017 година. Там главната роля е поверена на по-младия му колега Райън Гослинг.
"Тя" (2013)
Режисиран от Спайк Джоунз и с Хоакин Финикс в главната роля, "Тя" е великолепен научнофантастичен филм с лека романтична нотка, но и също толкова усещане за неминуемото човешко нещастие. Продукцията разказва за самотен и чувствителен мъж (Финикс), който постепенно се влюбва в Саманта (Скарлет Йохансон) - интелигентен AI модел, с който той комуникира практически непрекъснато.
Лентата на Спайк Джоунз представя по един емоционален начин как хората могат да се привържат към технологиите, практически изпускайки нещата от контрол. Всичко това обаче е породено от чисто-човешкото чувство на самота и отчаяние, преследващи главния герой.
"Тя" получава пет номинации за награда "Оскар", печелейки статуетката в категорията "Най-добър оригинален сценарий". Любопитен факт е, че филмът е до някаква малка степен и автобиографичен, тъй като режисьорът Спайк Джоунз черпи вдъхновение от раздялата си със София Копола десетилетие по-рано.
"Терминатор 2: Денят на страшния съд" (1991)
Ако смяташ, че първият "Терминатор" на Джеймс Камерън, с Арнолд Шварценегер в главната роля, е добър екшън, то почакай да видиш продължението. Защото тук продължението определено е по-силният филм. Нещо повече, това е вероятно най-силният екшън филм на всички времена.
"Терминатор 2: Денят на страшния съд" продължава с разискването на темата за изкуствения интелект и какво би се случило, ако в даден момент той реши да се отърве от човечеството. Във вселената на "Терминатор" това е "Скайнет" - AI система, която има достъп до ядрени оръжия, решила да обяви война на хората. В хитър ход, целящ да отслаби човешките сили, "Скайнет" изпраща в миналото т.нар. "терминатори" - хуманоиди със сериозни способности в убиването, чиято цел е да убият лидера на съпротивата Джон Конър.
За разлика от първия "Терминатор", във втория Арнолд Шварценегер играе ролята на протагонист. Или т.нар. "добър терминатор", чиято цел всъщност е да защити Джон Конър от супер модерния и значително превъзхождащ го модел Т-1000 (в ролята - Робърт Патрик). Един съвет от нас - не гледай повече филми от франчайза след този, останалите просто не си заслужават.
"Ex-Machina: Бог от машината" (2015)
За запишеш режисьорски дебют като "Ex Machina: Бог от машината" е нещо, което не се случва всеки ден. Именно това обаче успя да направи режисьорът Алекс Гарланд със своя sci-fi шедьовър от 2015 година с участието на Домнал Глийсън, Оскар Айзък и Алисия Викандер.
Историята проследява програмиста Калеб (Домнал Глийсън), работещ за една от най-големите технологични компании в света Blue Book. Той получава възможност да прекара една седмица в отдалечената резиденция на своя шеф Нейтън (Оскар Айзък), който му разкрива, че тайно работи по създаването на хуманоиден робот с напреднали когнитивни способности (Алисия Викандер). Това, което се иска от Калеб, е чрез теста на Тюринг да провери дали въпросният хуманоид притежава истинско съзнание и реални емоции.
Колкото напредва експериментът, толкова повече Калеб започва да се привързва към Ава, която от своя страна смята, че планът на Нейтън е да я унищожи. Една от есенциите на филма е, че в него всеки манипулира някого друг - Нейтън контролира Ава, тя влияе на Калеб, а самият Калеб не е сигурен в какво точно е въвлечен.
"Матрицата" (1999)
Бях на 11 години, когато за първи път гледах "Матрицата" и признавам, че нищо не разбрах от него. Това бе един от случаите, в които гледах филм, без да осъзнавам какво точно се случва на екрана. Което бе нормално, имайки предвид възрастта ми тогава. Гледайки "Матрицата" години по-късно, вече като зрял човек, осъзнах защо този филм има толкова много фенове. Той е просто гениален.
И ако много AI филми ни водят към моментите, в които хората се изправят срещу роботите, тук има една осезаема разлика - в "Матрицата" роботите вече са спечелили. Те не само са подчинили хората на волята си, но и са ги вкарали в жестока "матрица" - човешкият вид живее в измислена виртуална реалност, без да осъзнава, че всичко това е симулация. Има само малък брой хора, които са се откъснали от нея и живеят в реалния свят, който не е особено лицеприятен.
Оставяйки настрана жестоките специални ефекти, изпреварили времето си с години, то най-якото на "Матрицата" са дилемите, които филмът поставя - дали понякога не е по-добре да вземем синьото хапче и да продължим да живеем в измислица, отколкото да се наложи да се сблъскаме с реалността?
"Аз, роботът" (2004)
Вдъхновен от творчеството на великия фантаст Айзък Азимов, "Аз, роботът" на режисьора Алекс Пройас и с Уил Смит в главната роля е една отлична екранизация на класическа творба. Действието се развива в Чикаго през 2035 година, когато високо-интелигентни роботи са станали част от човешкия бит, изпълнявайки различни обществени роли.
Роботите следват три основни правила, за да не се превърнат в опасност - не могат да нараняват хората, трябва да се подчиняват на човешките заповеди и могат да защитават съществуването си, стига това да не противоречи на първото и второто правило. В творчеството на Айзък Азимов това са т.нар. "Три закона на роботиката".
Разбира се, за да има история, нещо в "Аз, роботът" трябва да се обърка. Именно това се случва, когато роботите започват да нарушават законите, вследствие на бъг в системата на изкуствения интелект VIKI, управляващ ги. Тук в окото на бурята попада детективът Дел Спунър (Уил Смит), който от своя страна мрази роботите, след като в миналото един от тях решава да спаси него, а не малко момиченце.
И тук историята разглежда вечния въпрос относно изкуствения интелект - какво би се случило, ако AI напредне до такава степен, че започне да взема решения, поставящи хората под опасност?
"2001: Космическа одисея" (1968)
Sci-fi класиката на Стенли Кубрик е един от най-важните филми в историята на жанра, както и един от първите, засягащ темата за AI и опасностите, идващи от него. Базиран отчасти на разказа The Sentinel на Артър Кларк, филмът разказва за суперкомпютъра HAL 9000, който в даден момент започва да се държи странно и се обръща против хората на борда на космическия кораб "Дискавъри 1".
Един от основните акценти при "2001: Космическа одисея" е начинът, по който лентата е разделена на четири части, стартирайки още от праисторията с култовата сцена с мистериозния монолит. Краят на филма е не по-малко внушителен от емоционална гледна точка, макар и много киномани да смятат "2001" за твърде бавен и дори неразбираем.
В този ред на мисли, произведението на Стенли Кубрик може да се определи като визуално и дори философско, много далеч от конвенционалното кино. С други думи - hate it or love it, няма нищо посредата.
