Научната фантастика предлага голямо разнообразие – може в книгите да се разказва за Космоса, може да са за пътуване във времето, военни конфликти и какво ли още не. Възможно е и точно поради тази причина да се изгубите сред sci-fi историите, които само ви очакват, тъй като и до днес лесно се бърка с други жанрове и има дискусии за точната дефиниция.
Затова сме ви подбрали няколко велики заглавия, за които сме сигурни, че ще повдигнат много въпроси. Независимо каква тема предпочитате, в научната фантастика, наричана още ”литература на идеите”, има по нещо за всеки и ще ви накара да се съмнявате и преосмисляте всичко на фундаментално ниво.
“Дюн” – Франк Хърбърт
Издадена през далечната 1965 година, книгата проследява феодално общество, в което родовете управляват собствените си планети. Най-важната планета е Дюн, защото там се намира ценната подправка меланж. В този сложно изграден свят, Пол Атреидес започва поход срещу Галактическата империя. Авторът на sci-fi поредицата проучва шест години, а крайният резултат е повече от задоволителен - засегнати са теми като еволюция, екология, политика и религия, което пък дава възможност на читателите да обсъждат до безкрай теории за значението. Точно ”Дюн” става първият носител на наградата „Небюла“.
“Фондацията” – Айзък Азимов
”Фондацията” ще ви запознае с тайнствената наука психоистория, създадена от Хари Селдън, която може да предвижда хода на историческите събития и поведението на масите. За да скъси периода от години на хаос и анархия в Галактиката, той основава и две Фондации – едната е открита, за да следи за изпълнението на плана му, а другата е тайна, за да контролира Първата. Идеята на седемте книги от поредицата е интригуваща, повлиявайки дори на живота на учени, бизнесмени и икономисти. Акцентът не е върху персонажите, но вместо това ще погледнете под различен ъгъл на политиката, социологията и развитието на човечеството като цяло.
”Хиперион” – Дан Симънс
”В такива решителни секунди се създават цели бъдеща” – това е цитат от книгата, с който сме напълно съгласни, защото в момента, в който Симънс е решил да я напише, е променил света на научната фантастика завинаги. ”Хиперион” разказва за планетата със същото име, на която дебне съществото Шрайка, причакващо всички в долината с Гробниците на времето. Седем поклонници се отправят към планетата, като разбираме историите им, които имат подобна структура като на ”Декамерон” от Бокачо, а всяка от тях е в различен стил. Интересен е и начинът, по който Симънс е включил много препратки към мислители.
"Трите тела" - Лиу Цъсин
Първата част от sci-fi трилогията ”Земното минало” от китайския фантаст Лиу Цъсин излезе съвсем наскоро на българския пазар. Произведението обаче отдавна е световноизвестно – през 2015 година става става първият азиатски носител на престижното отличие ”Хюго”. Сюжетът се опира на реален научен проблем, свързан с това, че ако три частици се движат в пространството, не можем да предвидим траекторията им. Главният герой Уан Мяо, който е разработчик на наноматериали, и полицаят Да Шъ попадат на компютърната игра ”Трите тела”, показваща непозната планета в звездна система с непредсказуеми природни закони. След като прочетете и последната страница, ще осъзнаете, че сте научили повече не само за физиката, астрономията и математиката, но и за историческото минало на Китай, а също така, че неслучайно творбата е оценена от личности като Марк Зукърбърг, Барак Обама и Джордж Р. Р. Мартин.
”Марсиански хроники” – Рей Бредбъри
Колекцията от разкази, свързани помежду си, ни представя колонизацията на Марс от хората, които бягат от унищожената Земя. Стилът на писане на Бредбъри често е описван като поетичен и това си проличава силно в ”Марсиански хроники”. Въпреки че книгата е научна фантастика, тя е и много повече – кара ни да се замислим за това как човечеството се стреми да унищожи всичко красиво, за алчността, войната, както и за възприемането на други култури, метафорично представено чрез противопоставянето на марсианците и хората. Писателят предизвиква читателите да се замислят и върху последиците от невежеството и стремежа за притежание.
”Краят на детството” – Артър Кларк
Ако при ”Марсиански хроники” човекът колонизира друга планета, то в това sci-fi произведение е точно обратното – извънземните отиват на Земята, носейки мир и прогрес. Нашествието на Свръхвладетелите, както се наричат, премахва убийствата, глада и всички други препятствия за хората. Това обаче си има цена – утопията води до апатия и изчезване на творчеството, като смисълът се крие в това, че човек се стреми да постига повече, когато има трудности пред него, а без конфликти губи амбицията си. Свръхвладетелите притежават и технологическо превъзходство, а един от законите на Кларк гласи, че „всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магията“ - нещо, което е особено актуално във време, в което сме толкова зависими от нея.
1 коментар
Ще ги прочета <3