Автор

Станислава Соколова

Сърфиране

Неделя вечер ме дърпа за ръката като жажда. Тръгвам с нея към дивана. Чай. Цигара. И образа на любимия от сутринта – първото нещо, когато отворих очи. Прегръдката. Целувката и аромата на прясно сварено кафе. Живот. Спокойствие. Същина и Мир. Неделя седна до мен. Заедно слушаме ретро музика. Разказвам ѝ как е минала седмицата, също и за срещата със Събота, която снощи не ни остави на мира и ни изблъска към вратата, за да пийнем…

Някъде около „Нос“-а, който непрекъснато се оказва при чуждите работи, се намира още един проблем, поставен от Гогол преди повече от век, а именно женитбата. Защо обаче актът на бракосъчетанието се оказва проблем и се нарича просто „женитба“, той изследва в едноименната си пиеса, поставена вече и в театър „София“ под чудесната режисура на Елена Панайотова. Постановката въвлича зрителя в един комедиен диалог между забавното и утвърдено приетото. Тя умело използва проблемите на младите поколения,…

„Саломе“ е новата постановка на театър „Българска Армия“ по едноименната пиеса на Оскар Уайлд. Всички познаваме Уайлд – непринудено директен и елегантно циничен. Уайлд е писателят, когото сме обречени винаги да чувстваме като съвременник. А неговият подпис е достатъчен, за да ни накара да го прочетем или да отидем на театър. Така се запознаваме и със смелата Диана Добрева – режисьорът, решил да представи тази тежка пиеса на българска сцена. Режисьорът, решил твърдо да изиграе…

Ерик Артър Блеър е човекът зад псевдонима Джордж Оруел, запомнен в литературната история като един от най-популярните британски автори. Като писател, поет и журналист той оставя много свои трудове. Между тях са романите „Фермата на животните“, „1984“, способен да промени светогледа на човек, както и множество есета, пропити с дълбоки размисли за обществото и изкуството. В едно от тях – „Защо пиша?“ – той излага възгледите си за писателските мотиви - първопричините за раждането на…

На 18.02 в театър "София" се състоя премиерата на една постановка с любим на децата сюжет – "Мери Попинз" по мотиви от едноименния роман на Памела Травърз. Винаги съм била на мнение, че има по нещо магическо в детските представления. А този път се наложи да вляза в ролята на възрастен продружител на 10-годишния ми племенник, който за първи път се съгласи да го заведа на театър. И представлението започна... Станахме част от семейство Банкс.…

Новият проект на Ива Свещарова и Вили Прагер беше премиерно представен в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформънс на 7 февруари. За пореден път зрителят се сблъсква с необичайността на съвременното изкуство, което не познава ограничения. В скоби отбелязваме, че възрастовото ограничение би следвало да бъде 18+, и че сценарият е на англисйки език. Първият половин час се чудиш какво се случва, случва ли нещо в действителност и ще се случи ли изобщо…

Нали помните прекрасната малка русалка от едноименната приказка на Андерсен? Аз я помня толкова добре, че от рано се превърна в една любима приказка, заради пролятите сълзи и неочаквания за моите детски очи край. Неотдавна ме зарадва новината, че ще имам възможността да я гледам на сцената на театър „София“ по-жива и по-истинска от всякога под режисурата на Василена Радева. Знаейки края на Андерсеновата история, не очаквах в залата да има толкова много деца. Запитах…

Да отидеш на театър не винаги е обвързващо със строга, голяма сцена и висока арка. Неотдавна открих, че има и пиеси, които могат да се играят в обстановка, наподобяваща бар. В театрална работилница "Сфумато". Всички, чакащи за премиерата на "Плешивата певица" - емблематична за Йожен Йонеско пиеса, представена от режисьора Васил Дуев - се събрахме във фоайето на театъра, след което ни поканиха и ни поведоха извън него. Зачудих се какво да очаквам от представлението,…

Когато усетиш, че си залитнал, първата крачка е да разбереш, че си се отклонил от пътя. С това осъзнаване тя става първата крачка към правия път. Твоя път. Онази, по диагонал, не направо и не встрани, е правилната крачка. Защото единствено на своя път можеш да срещнеш правилните за теб хора. Остава да се молиш твоят път да е част от техния. Не искаш отклонения. Не искаш ти да залиташ по чуждите, непознати пътища. Искаш…

Студена декемврийска утрин. Събота, мързелива за повечето хора, но учебна за мен. Имам извънредни лекции, но съм щастлива, защото съм получила цял час бонус за сън, а също и лукса да не стоя права в метрото в иначе пиковия час. Слизам на Ректората – така любимо мое място, от което не искам да се откъсвам; място, символ на благородството на своите създатели и дом на науката.  Сутринта е добра. Изкачвам се по стълбите към градинката…