Новият проект на Ива Свещарова и Вили Прагер беше премиерно представен в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформънс на 7 февруари. За пореден път зрителят се сблъсква с необичайността на съвременното изкуство, което не познава ограничения. В скоби отбелязваме, че възрастовото ограничение би следвало да бъде 18+, и че сценарият е на англисйки език.
Първият половин час се чудиш какво се случва, случва ли нещо в действителност и ще се случи ли изобщо нещо. А когато нещата започнат да се случват, ти се питаш откъде дойдоха, как са се случили, имат ли посока изобщо и ще тръгнат ли нанякъде. Тогава все още не знаеш, че ще се озовеш между абсурда на безсрамността и не по-малко големия абсурд на срама. И за да разбереш началото, разбира се, трябва да дочакаш края.
Тежко е началото на представлението за нетърпеливия зрител. Ако Ви дойде наум да хвърляте яйца по сцената, не бързайте – героите в тази игра го правят сами – така, както го правят децата. Разбираш, че разширената интродукция е своеобразното детство на срама, който всъщност е главният герой, играещ си на криеница. Преживяването на този срам граничи с инфантилност, а пубертетът му избухва в крайно безсрамие, ако го затворим в кутия. Представлението е един опит на две души да го преодолеят, като в своята неспособност да се справят с него, те се затварят в кутията на всевиждащата виртуалност, минавайки през еволюцията на срама у човешката душа. Там се разкриват срамове, болки и угризения, прикрити зад стената на афишираната сексуалност и самотната безсрамна голота. Дори пред уеб камерата с много зрители, жадни за плът, тя е далеч от красотата на естествената си изява. Стига се до вугарен еротизъм. Виртуалното око ехидно се присмива над истинското, което извира на повърхността. За да разбере Истинското, че Виртуалното е ... далтонист.
Внушения на абсурд, гротеска и самотност се редуват до момента, в който компютърната кутия избухва от библейския мит за срама на Адам и Ева. И чуваш плач. И разбираш, че срамът е пораснал. И вече не е дете, не играе на криеница, а отчаяно пее „We need your love!”
Фотограф: Боряна Пандова; Графичен дизайнер: Георги Флоров
Коментари