Нали помните прекрасната малка русалка от едноименната приказка на Андерсен? Аз я помня толкова добре, че от рано се превърна в една любима приказка, заради пролятите сълзи и неочаквания за моите детски очи край.

Неотдавна ме зарадва новината, че ще имам възможността да я гледам на сцената на театър „София“ по-жива и по-истинска от всякога под режисурата на Василена Радева. Знаейки края на Андерсеновата история, не очаквах в залата да има толкова много деца. Запитах се какво ли мога да очаквам от това представление-преразказ от Катрин Ан...

Каквито и очаквания да съм имала, всички те се изпариха. Не мога да ви ги споделя, защото не ги помня. Забравих всичко, когато сцената.... посиня. Буквално и без преувеличения. От арката до пода, по-синя от небето, от морето и дори от очите на „Малката морска сирена“.

Децата също потънаха в тази история. Очакваше се да има шушукания на равни и не толкова равни интервали, ставания, размествания или възклицания по време на представлението. Но и те – чистите детски очи – също бяха омагьосани от неповторимия, истински впечатляващ декор, дело на Свила Величкова. От внушителния, но обичлив баща, владетел на моретата в лицето на Сава Пиперов; от Юли Малинов - един истински принц от приказките; от строгата му майка Невена Калудова, която приятелски ги включи в представлението, за да дадат име на Малката морска сирена. И не на последно място, от нежните подводни движения на прекрасната Симона Халачева в главната роля, в която се влюбиха и която по чудесен начин пресъздава вътрешните радости и терзания на своята героиня. А гласът на русалката е неподвластен дори на проклятието на магьосницата /Росен Белов/ - когато заговори, тя изпява само и единствено мислите на малката сирена - мисли за багрите на червената земя и полета на „летящите риби“...

Едноименната постановка бързо накара всички в залата да потънем в дълбините на океана, за да се потопим в красотата на една любов. Любов в синьо, любов във всичките ѝ аспекти – от бащината през обичта на бабата към внучката, до онази, която всички търсим – вечното чувство, което изцелява, съживява и дарява душа. Чувство като водата, която прониква във всяко съзнание. Любовта към любимия е изказана сетивно. Тя се лее по морските вълни, неуловима и точно затова толкова чиста. Леко се търкулва по сцената, потъва в душата и отскача към небесата през прекрасния глас на една невинна сирена. Невъзможна за премълчаване любов, платена с висока цена. Любов, която се бори за спасението на една душа, застрашена да се превърне в морска пяна. Любов, която се взира от морското дъно чак към небето, за да претвори самата себе си в душа. Дълбоко, дълбоко в морето....

А относно претворяването на живота в морска пяна, не се страхувайте да заведете детето си да гледа „Малката морска сирена“. Краят ще Ви изненада и ще Ви изпълни с онова детско чувство за приказен завършек, в което потъвахме и в което живеехме, когато бяхме малки.

Защото красивите истории са както за деца, така и за възрастни.

Автор

Момичето с най-сините очи! Станислава е мистериозното попълнение в екипа на VIBES и е готова да ви сподели своите гледни точки относно литературни феномени и културни събития, както и лична позиция по разнообразни житейски теми. Един истински творец, който притежава таланта да рисува своите картини и с четки, и с думи.

Напишете коментар