Ерик Артър Блеър е човекът зад псевдонима Джордж Оруел, запомнен в литературната история като един от най-популярните британски автори. Като писател, поет и журналист той оставя много свои трудове. Между тях са романите „Фермата на животните“, „1984“, способен да промени светогледа на човек, както и множество есета, пропити с дълбоки размисли за обществото и изкуството. В едно от тях – „Защо пиша?“ – той излага възгледите си за писателските мотиви - първопричините за раждането на една творба в проза.
„Не мисля, че някой може да определи мотивите на писателя, без да знае нещо за по-ранното му развитие. Значимостта на труда му ще се определя от епохата, в която живее – това е така най-вече в размирни, революционни времена като нашето – но преди той изобщо да започне за пише, трябва да е достигнал едно емоционално състояние, от което никога няма да избяга напълно. Това несъмнено е неговата работа – да обуздае темперамента си и да не може да се откъсне, на едно начално ниво, от дадено натрапчиво настроение; но, ако избяга от ранните си влияния и впечатления, той ще е убил импулса да пише. Оставяйки настрана нуждата от докосване до живота, мисля, че има четири основни подбуди за писането, особено на проза. Те съществуват в различна степен у всеки писател и при всеки творец пропорциите ще варират периодично, в зависимост от атмосферата, в която той живее. Те са следните:
- Пълен егоизъм. Желанието да си умен, да говорят за теб, да те запомнят след смъртта, да се издигнеш над проблемите, които са те спъвали в детството и т.н. Невярно е да се твърди, че това не е мотив. Този е един от най-силните. Писателите споделят тази характеристика с учени, артисти, политици, адвокати, военни, успешни бизнесмени. Накратко - с елита на човечеството. По-голямата част от хората не са остро егоцентрични. След тридесетата година те почти изоставят усещането за индивидуалност и заживяват началнически спрямо другите или просто се смазват от непосилен труд. Съществува обаче и малцинството на надарените, способни хора, които са предопределени да изживеят своя собствен живот до края – писателите принадлежат на тази класа. За сериозните творци бих казал, че са много по-горди и по-личностно ориентирани дори от журналистите, но и по-малко заинтересовани от печалбите.
- Естетически ентусиазъм. Възприятие за красотата във външния свят или, от друга страна, в думите и правилната им подредба. Удоволствие от съчетаването на различни звукове, от моделирането на добра проза или от ритъма на добрата история. Желание да споделиш ценен опит, който не трябва да бъде загубен. Естетическият мотив е слаб при много писатели, но дори пишещият памфлети или учебници има любими думи и фрази, които използва по непрагматични причини; или внимава за типографията, ширината на полетата и т.н. Най-вече няма книга, лишена от естетически решения.
- Исторически импулс. Желанието да видиш нещата такива, каквито са, да откриеш истинските факти и да ги завещаеш на поколенията.
- Политически подбуди. „Политически“ в най-широкия възможен смисъл. Желание да насочиш света в определена посока, да промениш идеята на хората за обществото, към което трябва да се стремят. Още веднъж – няма книга, напълно лишена от политическа насока. Мнението, че изкуството не трябва да има нищо общо с политиката, само по себе си е политическа поза.
Може би се вижда как тези различни импулси трябва да воюват едни срещу други и как трябва да преливат от човек в човек и от едно време в друго. Естествено – имайки за „естествено“ положението, което достигаш, когато станеш възрастен – аз съм човек, при когото първите три мотива натежават пред четвъртия. В мирна епоха може да съм писал подробни или просто описателни книги и може да съм останал почти безучастен към политическите си пристрастия. Поради това съм се насочил да бъда нещо като автор на памфлети.“
Като социално ангажиран писател, Джордж Оруел не остава безучастен към събитията от трудното време, в което живее. Следните няколко цитата от същото есе красноречиво потвърждават позицията на човека и писателя:
„Много малко хора в Англия знаеха, че невиинни бяха обвинявани несправедливо. Ако не бях ядосан от това, никога нямаше да напиша книга.“
„Когато сядам да пиша книга, не си казвам „Ще направя произведение на изкуството“. Пиша я, защото има някаква лъжа, която искам да разкрия, някой факт, към който искам да насоча вниманието, и основната ми цел е да бъда чут.“
„Със сигурност ще бъде провал, всяка книга е провал, но аз ясно знам какъв тип книга искам да напиша.“
