Някъде около „Нос“-а, който непрекъснато се оказва при чуждите работи, се намира още един проблем, поставен от Гогол преди повече от век, а именно женитбата. Защо обаче актът на бракосъчетанието се оказва проблем и се нарича просто „женитба“, той изследва в едноименната си пиеса, поставена вече и в театър „София“ под чудесната режисура на Елена Панайотова.
Постановката въвлича зрителя в един комедиен диалог между забавното и утвърдено приетото. Тя умело използва проблемите на младите поколения, задавайки лични въпроси за всеки, който умее да чуе за разликата между брака и женитбата.
Интересна е семантичната разлика между двете думи. Гогол я разкрива малко по малко като застъпва общочовешкия проблем за самотата и социалното приемане в един твърде патриархален свят. Защото в реалността на героите женитбата е задължителна дамга. Бракосъчетанието е лишено от свободата, която любовта отдава на душите. Затова и го наричаме „женитба“ – трябва да се оженим, защото надрастваме приетата за това възраст. Трябва да се оженим, защото скоро това ще стане невъзможно. Трябва да се оженим, защото обществото ще ни заклейми. И когато моментът на тази граница наближи, отиваме на пазар за пръстени, женихи, зестри, булки и лековати мечти.
И тогава, на пазара на мечтите, утопията на идеалния брак се оказва заклещена между положението на жениха и зестрата на девойката; между една идея и една реалност, между желанието и задължението, и не на последно място между истината и лъжата за чувствата.
Агафя Тихоновна /София Маринкова/ е честна девойка, чието време за женитба е дошло. Тя е типаж, който търси своя граф, барон, принц или нещо още по-добро откъм социален статус. Тя е млада жена на пазар за съпрузи, която е объркана измежду всички кандидати за ръката ѝ. Всички те обаче – посвоему идеални кандидати – се конкурират за нея и наддават със своите професии, имоти и благосъстояния... като търг на вещи за вещ. А всички отчаяно търсят бягство от самотата.
С прекрасна игра актьорите пресъздават персонажа на самотния човек, който е дотолкова отчаян, че се свързва със сватовници, за да си създадат илюзията за избор. Особен е героят на Юлиян Рачков – Подкальосин, който е дотолкова притеснителен, че не смее да заяви позиция през Агафя Тихоновна, въпреки нейното предразположение към него. Самотата пропива и обгръща до степен на непоносимост от мисълта за съжителство и брак. Затова и лутайки се между копнежа и страха, героите се нуждаят от сватовници като Фьокла Ивановна /Невена Калудова/ и Кочкарьов /Юли Малинов/.
100 години след Гогол в година 2017-та ние правим жалък опит да определим промяната в мисленето. И купувайки своята женитба, ще получим ли от нея ресто?
Нека въпросът да остане отворен....
Коментари