Едно време си имах гадже. Красавица. Направо те хваща за ноктеца. Няма как да ѝ устоиш. Даже не съм и се опитвал да я свалям. Беше по-голяма от мен, котираше се високо, твърде високо, а аз бях просто един пикльо на... в началото на тийна ще да е било, та не може и да си помисля, че ще я окача по какъвто и да е начин. Да, ама тя сама ме приласка. По-късно разбрах, че…
Вечност. Това си обещават всички влюбени, пристъпвайки прага на семейното огнище. Любов, попаднала в безкрайност, е неописуемо щастие. Неизмеримо. Символът на брака са халките, които младоженците си разменят в Големия ден. Пръстените се превръщат в безценното на техните собственици, но въпреки това бижутата са преди всичко вещи - и като такива могат да бъдат лесно изгубени, наранени, а понякога и захвърлени. Вечност. Отново се връщаме на това, с което започнахме. Кое е това нещо, което…
...на най-добрата ми приятелка.... Когато клишето е истина, а истината е щастие, да не я зовeм клише, понеже в радостта шаблони няма... Поредна есен. Без нея. Листа се вглеждат за последно в клоните на дърветата. Сетният им полет - претворен в нежна милувка на сетивата. Никога не й обясних защо обичам листата, положили останките си по земята. Тя нямаше да ме разбере. Кой има нужда от разбиране, когато обича и е обичан. Обич към непознат. Почти.…
Харесва ми да го наричам Той. С главна буква. Винаги е бил Той, дори когато не подозираше за това, а всички наоколо бяха съвсем наясно. Днес сме Ние. Подарихме се един на друг, донесохме си щастие. (Пре)открихме се. Не ни отне дълго време, за да разберем, че точно то, щастието, е в малките неща. Най-мъничките и уж съвсем незабележимите. Да се събудим заедно, да четем цял ден заедно, да играем игри заедно... ключовата дума е…