Харесва ми да го наричам Той. С главна буква. Винаги е бил Той, дори когато не подозираше за това, а всички наоколо бяха съвсем наясно. Днес сме Ние. Подарихме се един на друг, донесохме си щастие. (Пре)открихме се.
Не ни отне дълго време, за да разберем, че точно то, щастието, е в малките неща. Най-мъничките и уж съвсем незабележимите. Да се събудим заедно, да четем цял ден заедно, да играем игри заедно... ключовата дума е точно тази, която се повтаря. В една безкрайност, която обожавам.
Любовта е...
Понякога палачинки в неделя сутрин. Друг път - отиване до съседната стая за топъл пуловер. Или чаша горещо кафе с малко мляко.
Любовта е...
В движенията. В погледа, който не умее да лъже. В усмивката, която за теб е различна. За мен. В начина, по който изрича името ми. В докосването.
Чашата вино се пълни за пореден път. Червената течност сияе по-силно от кристала. Нашата малка традиция. Можем да пием някъде навън, обградени от много хора, в елегантна обстановка. Но избираме дома си. Там, където заедно приготвяме вечерята, там, където сами сме запалили ароматните свещи. Там, където усещаме топлата прегръдка на уюта.
Любовта има толкова лица, колкото и влюбени. Всяка приказка има свой прочит. Нашата я разказваме на два гласа. Пред домашното огнище, в което тлее невидим огън. Но топъл, толкова топъл...
Любовта е...
В невъзможността да пуснем ръцете си. В пристрастяването един към друг. В опиянението.
Любовта е...
В нас.
