1. Запомнете, че ще умрете. Може би дори днес. Не го забравяйте. Не забравяйте да сте благодарни, че сте здрави, че можете да ходите, че имате възможността да бъдете с човека, когото обичате, за братята и сестрите си и за всичко, което имате днес. То не е ваше; може да ви бъде откраднато във всеки един момент, така че докато го имате, го ценете подобаващо. 2. Правете редовно упражнения. Може би съм само аз, но…
Когато усетиш, че си залитнал, първата крачка е да разбереш, че си се отклонил от пътя. С това осъзнаване тя става първата крачка към правия път. Твоя път. Онази, по диагонал, не направо и не встрани, е правилната крачка. Защото единствено на своя път можеш да срещнеш правилните за теб хора. Остава да се молиш твоят път да е част от техния. Не искаш отклонения. Не искаш ти да залиташ по чуждите, непознати пътища. Искаш…
Може би точно в този момент стоиш до прозореца, пушиш и гледаш млечната сивота на мъгливия градски пейзаж. А може би не пушиш. Може би отпиваш глътка вино. Добре, не пиеш сам и си спрял цигарите преди две години и вече си веган. ОК, да кажем, че просто гледаш. Гледаш и разсъждаваш. Традиционните за този толкова специален, празничен и изпълнен с критично високо ниво на депресивни състояния период от годината мисли се промъкват в главата…
Проблемът не е, че детенцето носи като моите маратонки. Нито в това, че иска да освободя люлката. Така е редно. Но някъде между двете опашки и пристегнатия кок, параболата на полета ми удари чукче и момичето неусетно стана жена. Ставам. Явно не може да се полюшкам още малко в жизнерадостна безтегловност. Часовникът отмери. Наложи се Daddy's girl да захвърли близалката и да се качи на токчета, където да го играе superwomаn. Хората, местата и слънцето…