„Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.” Вероятно тази филмова реплика предизвиква у вас умиление и усмивка. Асоциациите водят към незабравимите мигове от детството – безгрижните дълги лета, игрите до среднощ, радостта от „корекомските” изненади. Едно порастване със свободен характер, което днес живее само в спомените ни. Пропускаме ли обаче същественото – откритият акт на насилие, който предизвиква шеги и закачки? И всъщност поставяме ли този тежък етикет върху „невинни” действия, изразяващи се…

Докато си скролвах във фейсбук, попаднах на името на детски магазин, носещ названието на популярната творба на Любен Каравелов „Маминото детенце”. Зачудих се кой човек, имал дори бегъл досег с повестта, би наименувал по подобен начин бизнеса си и дали изобщо се е замислил какви асоциации ще породи хрумването му. После се сетих, че е възможно да се влага и друг смисъл – за дете, което е обгрижвано, обичано… и разглезвано. Отново тази асоциация изникна…

Майка ми и баща ми се оженили през 78-а. Той, дивак от Торлашко, ѝ казал, че ако не му роди син до една година, си я изпраща по живо, по здраво, обратно при баща ѝ. Разбира се, че се е шегувал. Баща ми е като мен. По-скоро аз съм като него, но това са уточнения, колкото да си правя вятър на устата. Деветнадесетгодишната ми майка обаче май му се вързала на акъла и ме родила...…