Страхът да останеш сам... Дори си има медицинско наименование – автофобия. Много хора изпитват неконтролируем ужас от мисълта, че могат да останат сами. Но нека погледнем искрено на наложения стереотип „двама с теб завинаги“: реален ли е? Наистина ли е жизненоважно винаги, всеки миг, да сме с някого, а не сами със себе си? Всъщност, кой и кое ни кара да избягваме самотата и има ли тя нещо общо с чувството да си самотен? Общественият…
Според данните на скорошно проучване на Световната здравна организация (СЗО), децата в България са на последно място място по подкрепа, усетена от родителите, и на едно от последните места, що се отнася до подкрепата от близките им хора. Изследването на СЗО е проведено в 45 държави и сред повече от 227 000 деца на възраст между 11 и 15 години. У нас са били анкетирани общо 5 242 ученици от 5, 7 и 9 клас…
Не бъркаме ли често понятията „сам” и „самотен”? Винаги ми се е струвало някак неестествено, когато видя човек сам в заведение, който просто наблюдава света наоколо – хората, шума или тишината – все неща, които често не долавяме и на които не отдаваме голямо значение. А за нас, гледащите го отстрани, това е малко особняшко, понеже нали сме „социални животни”, имаме нужда да общуваме постоянно. А всъщност е толкова хубаво да умееш да оставаш насаме…
След 18 часа вече е тъмно. Мракът носи малко страх, малко студенина, дори и в централните места на столицата. Хладът преминава през дрехите ми и за пореден път осъзнавам, че коженото яке вече не е добра идея. Опитвам се да се стопля, но безуспешно. Ръцете ми са ледени и празни. Прибирам ги в джобовете, но разлика няма. Потрепервам. След 18 часа вече е тъмно. Излизаме заедно и виждам заобикалящите ме сгради, окъпани в светлина. Потрепервам…