Какво можем да видим на "София ДокуМентал"?

Чували ли сте за Fruit machine? Не, това не е преса за плодове, а за издевателства върху хора. Действието се развива през 50-те и 60-те години на миналия век. На фона на параноята от Студената война, Канада започва разследване на федерални служители, които може да са податливи на изнудване от съветски шпиони.


Хомосексуалността, тогава считана за „слабост на характера“, става  основание за наблюдение и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. Чрез т.н. „Плодова машина - устройство, подобно на полиграф, канадското правителство се опитва  да идентифицира ЛГБТ служители и да ги отстрани от държавна служба. В продължение на четири десетилетия кариерата  на хиляди мъже и жени е съсипана, а животът им е унищожен. 

Фестивалът „София ДокуМентал“ показва тази срамна страница от историята на Канада във филма „Машина на порока“. Интервюираните в лентата  разказват за психологическите травми, които са претърпели, за дълбокото чувство на предателство, което изпитват както на лично, така и на политическо ниво,  и за  извървения дълъг път към промяната на общественото мнение в Канада.

 

"Искам хората да напуснат този документален филм ядосани, че се е случила тази несправедливост. И да се ангажират да говорят за това в своите общности, казва режисьорката Сара Фоуди. "Също така искам зрителите едновременно да плачат и да се смеят. Много от оцелелите са използвали именно хумора като начин за справяне. Те са магнетични. Искам да чуете  повече от тях, защото те карат да се смееш, след като са те разплакали. Това е красива комбинация.“

Критикът и автор на The Globe and Mail Джон Дойл казва: „Не можете да си представите за каква спираща дъха жестокост и в същото време издържливост и кураж на жертвите става дума, докато не гледате филма“.

„Машина на порока“ е само един от 40 филма, които ще може да гледаме от 7 до 14 септември в рамките на фестивала „София ДокуМентал“. Организаторите от  Балкански документален център, Фондация Конрад Аденауер и Чешки Център са селектирали  най-доброто от съвременното световно документално кино с награди от  „Сънданс“ и „Берлинале“,  номинации и отличия „Оскар“. Общото между всички заглавия  е фокусът върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност, право на глас. Затова и организаторите са избрали  слогана  “Do cross the line”,  с който канят зрителите да се освободят от  задръжки и предразсъдъци, да  прекрачат всички граници и да гледат едно по-различно и дръзко кино. След миналогодишното издание, провело се по принуда онлайн, сега срещата с публиката ще е очи в очи на избрани арт места - в подкуполното пространство на Ларгото, "Дома на Киното” и Чешкия Център.

Тематично филмите са обединени в седем секции.Машина на порока“ е част от секцията „Да се изправиш срещу статуквото“. 

Темата за половата идентичност и различната сексуална ориентация е застъпена и във филма „Цветовете на Тоби“ (2021, Унгария) – част от програмата „Свободата няма възраст” .Филмът представя портрет на едно семейство, борещо се с тийнейджърска полова дисфория на 16-годишният тийнейджър Тоби, като отправя  за пореден път посланието, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Всички творби в тази секция  ни срещат  с млади хора, които имат смелостта да бъдат свободни, каквото и да им струва това.

Конфликтна зона” е програмата, която показва местата по света, за които войната и раните от нея не са останали в миналото. В тази секция е включен  откриващият филм  „Земята е синя като портокал“ на Ирина Цилик, спечелил награда за най-добра режисура -"World Cinema Documentary”, 2020 Sundance, показан и на последното „Берлинале". Пет филма са подбрани в програмата „Природа: SOS” или „С(рещу) природата”. Грета Тунберг е една от главните героини в тази  поредица.  Историята на тийнейджърката климатична активистка е разказана в лентата „Аз съм Грета (2020, САЩ Реж. Нейтън Гросман ) чрез завладяващи, невиждани досега кадри. Документалният филм следва нейното глобално въздействие, което започва от стачки в училище и стига до организиране на протести по целия свят. 

Новото нормално“ е термин, който Ковид епидемията въведе в ежедневието ни в последната година и половина. Няма как това не се отрази и на киното. На фона на разпадащия се сектор на здравеопазване в Гърция, филмът „В настоящето“ на Йоргос Аверопулос следи главните действащи лица, които се опитват да овладеят новата криза, сполетяла човечеството. Наблюдавайки в продължение на една година опита на родината си да се справи с това гигантско  предизвикателство, режисьорът успява да улови една универсална реалност и поставя критични въпроси за ерата след Ковид, в която светът тепърва ще навлиза. Още в предишния си филм В „АGORA II – Chained (2020, Гърция)“ той  разглежда  избухването на пандемията от Covid-19 като третата поредна криза за европейския континент след въвеждането на еврото и бежанската вълна и  която за пореден път поставя под въпрос европейските ценности.

България се представя на фестивала с три филма. Два от тях са част от секцията „Тихи герои“, посветена на обикновени хора с необикновени съдби. Сред тях е новата лента на Стефан Командарев „Живот от живота“. И тук режисьорът използва познатия ни от последните му три игрални филма похват да пресече пътищата на няколко напълно непознати и несвързани помежду си герои - 39-годишен журналист, 37-годишен рекламен агент, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото между тях е нуждата от животоспасяваща трансплантация на органи. Един от тях вече е претърпял успешна трансплантация, докато останалите все още чакат. Надявайки се, че някой ден изобщо ще им дойде времето. „Генералната цел на този документален филм е донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат нормална част от културата и ценностите на обществото в България“ – казва режисьорът.

Другото българско участие в тази секция е "Тихо наследство" на режисьорката  Петя Накова. Филмът разказва за семейството на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова. Повечето българи чуха за нея за първи път покрай жестомичичните й преводи по време на  брифингите на Националния оперативен щаб. Тя е основател на рехабилитационния център за глухи деца "Яника".  Свикнала от малка с тишината заради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската мисия да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да говорят, защото е убедена, че колкото по-рано започне образованието на момичетата и момчетата без слух, толкова по-лесно те ще се реализират  в обществото. 

За  първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на зрители от 23 европейски държави.

Третото българско заглавие е „Музика за филм“ ,включено в секцията „Малки градчета, големи истории“. 

В този тематичен раздел ще гледаме и един от най-ярките филми на фестивала. „Кмет“ на Дейвид Осит е политическа сага за реалния живот на Муса Хадид -  християнския кмет на Рамала, харизматична и изпълнена с оптимизъм личност.  Неговите простички цели са  да ремонтира тротоарите, да привлече повече туристи и да организира  коледни тържества в града. А голямата му  мисия - да прекрати окупацията на Палестина. Рамала е само на 10 мили северно от Йерусалим, но палестинците, живеещи под постоянно напрежение, усещат това разстоянието като много по-дълго. „Кмет“ е свеж, на моменти разгърнат до черна комедия филм - портрет на нормалността и достойнството сред лудостта и абсурда на безкрайната окупация. Той се опитва по нестандартен начин да отговори на въпроса - как се управлява град, когато няма държва и го прави толкова елегантно, че много коментатори го наричат най-добрия съвременен филм за израело-палестинските отношения. 

В последната вечер на фестивала ще звучи музика. За финал програмата  предвижда „Сестри на радиочестоти“ (2020, Великобритания, на режисьорката  Лиза Ровнер). Филмът разказва неразказаната досега забележителна история на пионерките на електронната музика, които прегърнаха машините и технологиите, за да трансформират напълно начина, по който произвеждаме и слушаме музика днес. Много преди Жан-Мишел Жар и Вангелис, десет  невероятни жени бунтарки установяват нова култура и музикален език в свят със строги правила, доминиран от мъже.

И както подобава за закриването на подобно събитие, след прожекцията Ларгото ще бъде огласено от афтър парти с жива музика.

Фестивалът ще има състезателна програма, която цели да насърчи млади жени режисьори в жанра на документалното кино. Специална награда ще връчи и публиката. Много от прожекциите ще бъдат последвани от дискусии, в които ще се включат творческите екипи на филмите, а сред гостите от чужбина са режисьорите  Антония Килиян,  Дейвид Осит, операторката Таня Хорилчук и други.

Организаторите  от Балкански документален център, Фондация Конрад Аденауер и Чешки център, фестивалният директор Мартичка Божилова, програматорът Еви Карагеоргу,  подкрепени  от  Национален фонд “Култура”, Столична община и Американско посолство в България, имат амбицията да превърнат „София ДокуМентал“ в едно от най-значимите събития в културния календар на София.

VIBES

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни