Новият филм на Кристофър Нолан "Дюнкерк" надхвърля очакванията. След "Мементо", трилогията за "Черния рицар", "Генезис" и "Интерстелар" летвата е вдигната високо, но режисьорът, сценарист и продуцент успява да я прескочи.
"Дюнкерк" ни пренася през Втората световна война. Лентата разказва за знаменитата битка при френския град, където съюзени французи и англичани са притиснати от германците и единственият изход е евакуация. Операция „Динамо“ е добре позната на англичаните и самият Нолан израства с историята за цивилните с лодки, които се притичват на помощ и евакуират над 300 000 войници от френския бряг, тъй като водите край Дюнкерк са много плитки и военните кораби не могат да ги достигнат.
Филмът е сравнително кратък (106 минути), но приковава вниманието от първия до последния кадър. Изключително драматичната и въздействаща музика, дело на Ханц Цимер ("Карибски пирати", "Черният рицар", "Цар лъв", "Генезис"), завладява зрителя като подсилва действието и напрежението във всяка една минута. Актьорският състав също блести: Том Харди, Хари Стайлс, Килиън Мърфи, Марк Риланс.
Кадрите от въздух, суша и вода са впечатляващи. Лентата изцяло потапя в атмосферата на войната, пресъздавайки реализма на военното поле, отчаянието и борбата за оцеляване на войниците.
Сюжетът не проследява съдбата на конкретен герой, а се концентрира в мисията: евакуация на бреговете на Дюнкерк. Трима войници служат за отправна точка, но дори имената им са бегло споменати. Диалозите са сведени до минимум. Нолан залага на действието. Дори врагът не е показан, но присъствието му се усеща през цялото време чрез изстрелите по суша, въздух и вода.
"Дюнкерк" не е типична военна лента. Тук няма победители и победени. Все пак Втората световна война още не е свършила. Филмът казва „Не“ на войната. Обединявайки се, хората вършат чудеса. В отговор на варварството и жестокостите стоят вярата и стремежът към общата кауза.
"Дюнкерк" е вдъхновяваща борба за живот. И от задължителните филми, които трябва да се гледат.
