Мултивселената бе спомената за първи път още в първия филм за Доктор Стрейндж през 2016, режисиран от Скот Дериксън. От тогава досега, обаче, се случиха много ключови събития, които допълнително усложняват ситуацията, с която Стивън Стрейндж ще трябва да се справи в режисирания от Сам Рейми „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“. Точно тук събитията от WandaVision, а и не само, се отплащат с пълна сила, така че ако не следите MCU сериалите, ще имате много пропуски и въпроси по време на филма.  

"Спайдър-Мен: Няма път към дома" ни показа как персонажи от мултивселената идват в „нашата“, докато сега персонажи от нашата вселена пътуват в други вселени. Вълнуващо, особено когато знаеш, че възможностите са безгранични. 

Повече от видим е отпечатъкът на режисьора Сам Рейми, който с право може да бъде наречен „кръстникът“ на комиксовите филми. Именно той стои зад първата трилогия за Спайди с Тоби Магуайър, но по-важното в случая е, че е известен и със своите корени в ужас жанра („Злите мъртви“) и хипнотизиращо добрата му и креативна работа с камерата.

Всичко е заради теб, Стивън

„Всичко е заради теб, Стивън“ - думи, които Кристин Палмър каза на Стрейндж още в началото на лентата от 2016. Иронично или не, тези думи са повече от актуални и сега. Говорейки за Кристин, тя е важен персонаж за Стивън и този път Рейчъл Макадамс показва една различна Кристин Палмър в „Мултивселената на лудостта“. Персонажът ѝ има много повече екранно време и цялостно е по-интересен от видяното през 2016.

Очаквано е обърнато внимание на недоизказаното между Стивън и Кристин и този път. Част от диалозите между тях звучат леко банално, но това не променя факта, че именно Кристин е персонажът, който най-добре „съблича“ душата на Стрейндж.

Кошмар или реалност?

Още в началото на филма си припомняме защо обичаме персонажа на Доктор Стрейндж. Отмъстителите: Война без край“ ни показа на какво е способен персонажът на Бенедикт Къмбърбач, но в този филм ще го видите по-могъщ от всякога и не случайно точно той е едно от основните и най-важни лица в тази нова ера на Marvel вселената. 

В която и да е вселена, Стрейндж носи огромно бреме на плещите си, но дали навсякъде взима правилните решения?

Бенедикт Къмбърбач е актьор, в чийто талант не трябва дори да си помисляме да се съмняваме. Заслужено ролята му се усеща като такава на лидер, каквато бе и на Тони Старк в продължение на десет години. Дали това е новият лидер на Отмъстителите? Ще разберем, но със сигурност има нещо специално в персонажите с голямо его, които в крайна сметка опровергават всички.

Не можеш да контролираш всичко, Стрейндж

Доктор Стрейндж

Както разбрахме в "Спайдър-Мен: Няма път към дома", Уонг е новият върховен магьосник в MCU и вътрешно всички ние знаем, че той е достоен за тази позиция, просто защото е много по-отговорен от колегата си Стрейндж.

Диалозите между персонажа на Бенедикт Уонг и Стрейндж както винаги са повече от забавни и с невероятна химия, карайки ни да се сетим за други запомнящи се тандеми, като тези на Тони и Роуди и на Стив и Бъки. 

Този път Уонг не е просто забавният персонаж. Именно той взима дейно участие в някои от най-важните сцени. Нека бъдем честни. На този етап всички искаме да виждаме повече от персонажа на Уонг в Marvel вселената, нали?

Ключът към мултивселената

Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта

Младата Сочил Гомес се превъплъщава в Америка Чавес и бързо се превръща в най-новата любимка на феновете. Харизмата, която притежава и начинът, по който стои на екран, рамо до рамо с Бенедикт Къмбърбач, са само част от суперлативите, които могат да се кажат за нея.

Тя е важен и ключов персонаж в цялата лента и за пореден път Стивън Стрейндж ще трябва да работи заедно с тийнейджър… последният път не мина особено добре, дали сега ще бъде по-различно?

Безспорната кралица на Marvel вселената

Алената вещица

Колкото и странно да звучи, Елизабет Олсън вече е ветеран в комиксовата вселена, правейки своят дебют на голям екран в „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ или иначе казано, преди Бенедикт Къмбърбач да влезе в обувките на Стивън Стрейндж.

Уанда Максимоф е може би най-добре изграденият персонаж, редом с тези на Тони Старк и Стив Роджърс. Безспорно през годините Елизабет Олсън ни накара да се влюбим в персонажа, както и в самата нея. 

WandaVision бе мястото, на което видяхме палитрата от емоции, които Олсън може да изрази за отрицателно време, но също така бе и мястото, в което тя получи известния си комиксов прякор.

„Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ ни показва онази мрачна страна на Алената вещица, която мнозина фенове, запознати с персонажа ѝ от комиксите, винаги са искали да видят. Лизи Олсън има едни от най-бруталните и безкомпромисни сцени във филма, които неминуемо ще се запечатат в съзнанието ви, но също така ще ви накара да почувствате болката ѝ от първо лице.

Илюминати

Един от най-интересните аспекти на филма със сигурност е срещата на Стрейндж с Илюминатите. Ще отговаря ли Стивън за грешките си? Как ще бъде наказан и кои точно са Илюминатите?

Без да навлизам в сферата на спойлерите, видимо от трейлърите Професор Х (Патрик Стюарт) и Барон Мордо (Чуетел Еджиофор) са двама от тях, за останалите не възнамерявам да обеля и думичка, но ви очакват множество изненади. Някои очаквани, други не чак толкова.

Вторият акт на филма е един от най-интересните в Marvel вселената. Някои сцени ще бъдат обсъждани дълго след приключването на филма.

Важно е да се отбележи, че не камео сцените правят един филм добър или лош, а начинът, по който са поднесени. Най-запалените комиксови фенове ще останат с широко отворена уста на доста места.

Извън контрол

Освен магия, филмът съдържа и доста сцени, които откровено казано са брутални. Замислям се и не се сещам досега да сме виждали подобни сцени, които освен невероятни за окото, остават и емоционален отпечатък.

Не е тайна, че ще видим различни версии на Стрейндж и Уанда, именно това е един от аспектите на филма, заради който си заслужава филмът да бъде видян на голям екран (най-големият). Мултивселената е пълна с изненади, но не всички са хубави…

Визуален спектакъл със солидна доза ужас 

Почеркът на Сам Рейми е повече от очеваден. Работата му с камерата е нещо напълно различно от нещата, които сме свикнали да виждаме досега в MCU. Музиката, композирана от не кой да е, а от великия Дани Елфман, ни кара да се чувстваме в центъра на този мултивселенски конфликт, който с всяка следваща сцена се усеща като филм на ужасите. 

Говорейки за ужаси… доста хора смятат, че тези филми са за деца. Не са и може би този път ще е добре да оставите по-малките фенове вкъщи. По принцип ужасът, като жанр, не е за всеки, а „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ е най-близкият до този жанр филм в MCU.

По-голямата част от визуалните ефекти ни карат да се чувстваме като главни герои, преминаващи през множество други измерения, което само по себе си е комплимент. На места обаче CGI-а изглежда незавършен и е можело да се доизпипа, но не мисля, че това е нещо, което ще ви изкара от цялостното преживяване. 

Изборът за Сам Рейми да поеме щафетата от Скот Дериксън е отличен и вдъхва огромна доза свежест към добре познатата вселена.

Олсън прави ролята на живота си и ако си мислите, че преди сте виждали нотката агресия в персонажа й, то сега ще видите актьорска игра, която може единствено да я определи като гениална актриса и „кралицата на Marvel вселената“.

Къмбърбач е на изцяло друго ниво, вдъхвайки живот на други версии на персонажа си, всяка една коренно различна от тази, която познаваме. Може да се каже, че заслужено Стрейндж вече е лицето на комиксовата вселената. 

Барон Мордо, Уонг, Америка Чавес и Кристин Палмър са необходимите поддържащи персонажи, от които лентата се нуждае. Всеки един от тях приземява Стрейндж от висините на егото му. До края на филма научаваме и малко нова информация относно живота на Стивън, преди магията да навлезе в него. Ако я завъртите няколко пъти в главата си, ще си обясните други възлови решения от живота на Стрейндж.

А сега накъде?

След две гледания мога да кажа, че „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ не е филм, който ще се хареса на всеки, защото определено е различен, страховит и се движи с чупещо врата темпо, което в рамките на малко над два часа събира информация, която ни припомня предходни събития, запознава ни от първо лице с мултивселената и поставя основите на нещо, което няма да приключи в този филм. Мултивселената е отворена, а заплахите дебнат отвсякъде… Макар и с дължина от малко над два часа, „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ не се усеща като къс филм. Това не значи, че гледайки го няма да имате търпение да приключи - нищо подобно. По-скоро е комплимент, че в рамките на два часа Рейми е събрал изключително много информация. Не е необходимо всеки филм да гони три часа, за да разкаже добра история, която да прикове вниманието ви. Може би едни допълнителни 15-20 минути щяха да се отразят добре, но ще се наложи да се задоволим с това, което имаме.

Говорейки за информация, подозирам, че хората, които гледат MCU филмите по веднъж в живота си и не следят сериалите, ще се чувстват изгубени и няма да уловят някои доста хитро позиционирани препратки. Всичко, което ще видите и ще чуете в рамките на филма, е информация, която датира още от книжните издания на тези истории. Така че, може би интернет ще ви бъде полезен след като изгледате филма, преди да започнете да правите заключения.

Вторият солов филм за Доктор Стрейндж ще остане в историята, като един от най-ясно разпознаваемите из между всички останали в Marvel вселената. Стилът на Сам Рейми "прогизва" от всяка една сцена и това, колкото и грозно да звучи, е комплимент за него и за пътя, по който се движи вселената в четвъртата си фаза.

На този етап надали има нужда да казвам, че трябва да останете в кино салоните до самия финал, но ето, че отново го правя… Филмът има две кредит сцени. Едната е важна за бъдещи събития, докато другата е по-скоро забавна.

Тук е моментът да отбележим, че зад целия този успех на комиксовата вселена стоят много хора, но един от тях трябва да бъде споменаван по-често. Кевин Файги е човекът, под чието ръководство се дирижира всичко случващо се в MCU от самото начало и въпреки това, той дава необходимата свобода на режисьорите да покажат нещо невиждано досега. Точно тези моменти поддържат вселената свежа. 

И боговете са застрашени

„Тор: Любов и гръмотевици“ прави Крис Хемсуърт единствения актьор в MCU досега, който има четири соло филма. На режисьорския стол отново сяда Тайка Уайтити, който ни поднесе невероятен спектакъл с „Рагнарок“ през 2017. 

Натали Портман ще се завърне в ролята си на Джейн Фостър, но този път ще се подвизава под името „Mighty Thor”. Как? Ще разберете на 8 юли тази година.

За малко да забравя… носителят на "Оскар" Крисчън Бейл ще се превъплъти в ролята на злодея Горр – Касапинът на богове и гарантирано никой няма да бъде в безопасност…


Автор

В търсене на по-добрата реалност между света, в който живеем и седмото изкуство. Повече от запален комиксов и специално MARVEL фен, но винаги обективен и изразяващ личното си мнение за каквото и да е. Приятната компания, с която може да обсъжда спокойно всевъзможни теми, било то филмови или не се цени високо.

Напишете коментар