Българската рок сцена рядко ражда групи, които звучат едновременно модерно и безкомпромисно, но Me & My Devil (виж ТУК интервюто ни с тях) са сред онези изключения, които не просто свирят музика - те я преживяват. С мощен звук, мрачна енергия и сурова искреност, бандата създава свят, в който всяка нота е изповед, а всяка дума - ехо от нещо истинско. Всяко тяхно участие е експлозия от емоции, а песните им - покана да се потопиш в собствения си мрак и да излезеш от него по-силен.
Свързваме се с Ангел Каспарянов, фронтмен на Me & My Devil, за да го разпитаме за пет от любимите му парчета в една от традиционните рубрики на VIBES. Ангел пък бе достатъчно любезен, за да открехне към нас вратата на музикалните си предпочитания. А резултатът е следния:
Mad Season - River Of Deceit
Това е съвършената песен за мен. Тя е в абсолютно съзвучие с вътрешното ми аз – цикличен куплет от два акорда и три тона за припев, абсолютна пълнота, съдържание на радост, тъга, оптимизъм, реализъм, носталгия. Пеенето на Лейн е толкова фино и витално, че всичко заедно прави съвършена паяжина, която хем плета емоционално докато слушам, хем съм уловен.
Led Zeppelin - The Rain Song
Великата меланхолия. Обичам края на лятото и началото на есента в карето около Цар-Симеонова-та градина в Пловдив. Това парче звучи точно тогава и точно там - място от което винаги ще си тръгвам и време, в което винаги ще се връщам.
Lola Young - Don't Hate Me
Въпреки че Лола ме дразни напоследък, това парче е едно от най-яките от последните ми 3-4 години търсене. Харесвам бийта, харесвам вокалната линия и изпяването както и директността на текста.
Yumi And The Weather - Can You Tell
Това е песента ми за път в последните 2-3 години. Не минава трип без това парче - има скорост, тунели и магистрали, има хоризонт и пространство.
David Bowie - The Last Thing You Should Do
Моят химн за смелостта в музиката. Връщам се периодично към него, за да си напомням, че в креативността трябва също толкова смелост, колкото в ежедневието и че чуждото мнение не струва дори пет пари.
Заглавна снимка на статията: Scene by Boginya
