Когато говорим за любимите си художници, неизбежно е първо да се сетим за мъже творци. Веднага имена като Да Винчи, Микеланджело, ван Гог и Моне запълват ума ни, говорейки за забележителни постижения в сферата на изобразителното изкуство. Но сякаш жените художници продължават да живеят в сянката им, въпреки че някои от тях имат също толкова впечатляващи постижения.
Днес ще се запознаем със седем от най-влиятелните дами в изобразителното изкуство. И типично по женски, освен най-великите им творби, ще включим и части от вълнуващите им животи.
Фрида Кало
Фрида Кало (1907 - 1954) е може би най-популярната жена художник. Това е смело твърдение, но изкуството ѝ се разпознава в цял свят, а името ѝ се знае от всяко младо момиче. Разбира се, скандалната ѝ и сърцераздирателна биография също са особено привлекателни. Те позволяват на Фрида да добие реални измерения в живота на всяка жена, което с годините я превръща в неотлъчна част от поп културата.
Кало изпъква на картата на изобразителното изкуство със смелите си портрети и абстрактните си композиции. Можем да разпознаем нейните произведения по закодираните силни емоции - тя често разглежда важни теми за женското съществуване, които няма как да не провокират чувства във всяка дама. Един такъв мотив в творчеството ѝ е майчинството и най-вече липсата му.
Символизмът в картините на Фрида Кало обикновено отразява нейните собствени душевни (и физически) битки. През живота си художничката има много здравословни проблеми, вследствие на сериозна катастрофа, които често налагат Фрида да изрази себе си като душевно и нефизическо създание. Друг източник на вдъхновение за нея е връзката ѝ с художника Диего Ривера, както и проблемите, които имат. Изневерите, скандалите и невъзможността да станат родители са само малки спънки в любовната им история. Но все пак Фрида Кало избира да катализира тези тежки емоции в творчеството си. От друга страна, двойката често се мести в САЩ, където Ривера работи по различни проекти, което пък провокира нова вълна в творчеството на Фрида Кало - носталгията по родното ѝ Мексико е толкова силна, че тя намира начин да вкара културата си във всяка картина. Това категорично я прави един от най-ярките активисти за опазването на културното наследство на Мексико.
Нейната ярка индивидуалност и уникален стил са оставили незаличима следа в историята на изкуствата. Фрида Кало продължава да вдъхновява и вълнува хората по целия свят с изразителния си стил, цветната душа и пленителната си история.
Артемизия Джентилески
Разбира се, не само дами на модерното изкуство са оставили следата си на арт сцената. Артемизия Джентилески (1593-1656) е една от първите жени, които вкусват професионалния успех. Тя е италианска барокова художничка, която започва да твори от дете. Това ѝ позволява на 15-годишна възраст вече професионално да се занимава с изкуство.
Художничката има два велики успеха. Първият е, че в началото на XVII в. тя не само се е издигнала професионално до мъжете, но и ги е надминала. Артемизия Джентилески успяла да отвори собствена работилница, където под нея са работели мъже помощници. Освен това, успехът ѝ и позволява да запретне ръкави и да създава картини с теми, традиционно запазени само за мъжете. Докато тогава жените са можели да рисуват главно портрети и пейзажи, то Джентилески смело се впуска в библейски сюжети и исторически, и митологични теми. Освен това, тя рисува и голямоформатни картини. Често прототипи за нейните картини са жени, като например в „Юдит обезглавява Олоферн“, „Лукреция“ и др.
Другият ѝ успех е много по-личен. Всъщност тя е една от първите жени, която е спечелила дело за изнасилване. След много прегледи, мъчителни разпити и други нецивилизовани действия за изкопчване на информация както от нея, така и от насилника ѝ Агостино Таси, съдът я обявява за невинна. Така Артемизия Джентилески се превръща не само в икона на изобразителното изкуство, но и на справедливостта.
Елизабет Виже Льо Брюн
Елизабет Виже Льо Брюн (1755-1842) е не просто френска художничка, а същинска стихия. Тя безспорно е сред най-известните и талантливи художници на ХVІІІ век – далеч не само сред жените. Твърди се, че единственият творец с повече завършени произведения от нея е Рубенс.
Льо Брюн твори във времето около Френската революция. Този период традиционно се характеризира с картини, изпълнени със символика и заявяващи политическа позиция. За мнозина, художничката е от грешната страна на Френската революция, тъй като тя работи за кралското семейство.
Всъщност тя е любимата художничка на кралица Мария Антоанета и е нарисувала над 30 нейни портрета. Статутът ѝ на придворен художник я правят един от най-търсените творци в цяла Европа. Големият ѝ успех дори ѝ е позволил да държи най-високите цени в Европа за портретите си.
Въпреки социалните и политически трудности на това време, Елизабет Виже Льо Брюн е извлякла максимума от него. Тя не само е получила световно признание за творбите си, но дори е успяла да го направи приживе. Това я прави една от малкото художници, които са успявали да си изкарват хляба с изкуство.
Анжелика Кауфман
Анжелика Кауфман (1741-1807) е друга от най-видните художнички на XVIII-ти и началото на XIX-ти век. Подобно на френската си съвременничка Елизабет Виже Льо Брюн, тя е била известна със своите портрети в традиционен неокласически стил. Освен тях, нейните картини на важни исторически събития също впечатляват хиляди любители на изкуството.
Това, което отличава Анжелика Кауфман, е че тя е била изключително образована жена, говорила е няколко езика и е била част от интелектуалните кръгове на своето време. Това я прави любимата портретиска на британската аристокрация. Но въпреки всичко, това не ѝ печели уважението на колегите ѝ мъже.
Тя не успява и да ги спечели, когато наравно с тях основава Кралската академия на изкуствата в Лондон. В „Академиците на Кралската академия“ (1770–71) Зофани изобразява препълнено студио с над 30 мъже художници, които общуват с двама голи мъжки модела, разговарят помежду си и се възхищават на изложените произведения на изкуството. Почти незабелязани са два портрета, които висят над тях и изобразяват художничките Анджелика Кауфман и Мери Мозер. Това изобразяване докачва, че двете дами, част от основаването на Кралската академия, са били считани за недостойни да се присъединят към стая, пукаща се по шевовете от мъже.
Въпреки неуважението, което е срещнала навремето, Анжелика Кауфман се е превърнала във важна фигура в историята на изкуствата. Тя изпъква не само като един от най-добрите портретисти за времето си, но и като жена, която преодолява социалните бариери на своето време и допринася за признанието на жените в изкуствата.
Джорджия О'Кийф
Джорджия О'Кийф (1887-1986) също е една от най-влиятелните жени в изкуството. Тя е американска художничка, известна с иновативния си подход към изобразителното изкуство и абстрактните си картини, вдъхновени от природата. Тя успява наистина да да промени концепцията за пейзажното изкуството. О'Кийф използва флорални и естествени форми, в които крие мотиви за женското начало и еротика. Художничката пленително си играе със женската сексуалност и магически преплита реализъм с абстракция.
Тя изпъква като творец не само защото е успешна жена, а и защото е първата достатъчно смела да споделя по-провокативен тип изкуство. Макар че няма нищо вулгарно в женствеността, пречупена през призмата на естественото, О’Кийф среща много негативни мнения. Това обаче не я спъва по пътя ѝ да прекрои границите на традиционното изкуство и доказва, че за жените има място във всички стилове.
Хилма аф Клинт
Не, Хилма аф Клинт (1862-1944) няма нищо общо с Густав Климт. Единственото, което ги свързвам е зашеметяващият успех, който изкуството им жъне. Хилма аф Клинт е шведска художничка, която добива световна популярност, когато музеят "Гугенхайм" я обявява за един от основоположниците на абстрактното изкуство. Това признание предизвиква огромна вълна от спорове сред критиците и любителите на изкуството.
До този момент жените в изкуството все още са били гледани с презрение и недоверие. Но поставяйки Хилма аф Клинт наравно с другите основоположници на абстракцията - Василий Кандински, Пийт Мондриан и Казимир Малеви, Гугенхайм доказва, че изкуството е за всеки.
Освен невероятен художник, Хилма аф Клинт е и много интересна личност. Всъщност тя разработва тези нетрадиционни начини за изразяване на себе си, тъй като другите изобразителни стилове не са успявали добре да уловят духовния характер, който Клинт е искала да запечата. Често творбите ѝ са натоварени с дълбока символика, вдъхновени от мистични и околосветски теми.
Макар че Хилма аф Клинт добива популярност през XXI век, тя остава отличен пример за дама-пионер. Провокирайки с творбите си, художничката несъменено продължава да доказва, че жените имат място в историята на изкуството.
Елейн Стъртевант
Елейн Стъртевант (1924-2014) е друга американска художничка, която покори сърцата на феновете на модерното изкуство. Тя е известна с репродукциите си на вече добре познати произведения. Интерсното е, че Стъртевант никога не използва рефенренции за произведенията си - тя рисува по спомен и се води единствено и само от вдъхновението, което определени картини са породили у нея. Така тя създава изключителни копия на творби на популярни автори, като Анди Уорхол, Клаус Олденбърг, Робърт Раушенберг и други.
Някои от копията на Стъртевант са неразличими от оригиналите, тъй като тя е използвала същите техните като художниците, които репликира. Това предизвика въпроси за автентичността, оригиналността и стойността на изкуството. Тези дискусии са били в основата на създаването на регулации за търговията и културния контекст в изкуството.
Макар и практиката на Елейн Стъртевант да е била съмнителна от съвременна гледна точка, то тя определено остава в историята на изобразителното изкуство като пионер, провокирал някои от най-важните теми. Благодарение на нея е дадена гласност на важни проблеми в света на изкуството, като например - авторското право. Действията на Стъртевант дават ясно отражение в сегащния арт свят и определено сме ѝ длъжници за това!
Това са само някои примери за сила и талант в света на изкуствата. Въпреки социалните и културни бариери, които срещат, дамите в списъка ни се издигат и оставят трайно влияние в историята на изобразителните изкуства.
Тези жени са представители на различни стилове и периоди в историята на изкуствата, но всички те споделят общата черта: освен талант, те носят и борбен дух. Техните произведения продължават да вдъхновяват и провокират, а историите им ни напомнят за важността на равенството и признаването на женските приноси в изкуствата.
