Дългите, ама наистина дългите години чакане си заслужаваха. А триумфът на Дени Вилньов е напълно заслужен. Защото с “Дюн” той получава точно такъв и по напълно заслужен момент. 

Книгата - епична битка между не-точно-доброто и не-точно-злото преместена далеч напред и страни във времето, е гробокопач на сериозни амбиции за филмирането си. Последният вариант - този на Дейвид Линч от 1984-а, беше доста театрален и далеч от епичното изживяване, което би трябвало да е филмираният роман на Франк Хърбърт. Вариантът на Линч беше накъсан и наблъскан в много кратко времетраене. А това просто няма как да се случи. 

В печатния си вариант книгата е научнофантастичният отговор на “Властелинът на пръстените” на Толкин. Във филмовия дуел “Властелинът” пак беше пръв, но както и в хартиения случай, отговорът не разочарова и вдига летвата. 

Още повече, моментът е идеален. “Властелинът на пръстените” подготви почвата преди години. А в нея в последните години покълнаха серия добри фантастични филми. За капак “Игра на тронове” вкара много нищо неподозиращи хора във фентъзи/фантастика жанра. Плюс това - на големия екран в момента няма конкуренция - последният “Джеймс Бонд” не се радва на особено топъл прием. Тоест налице са всички предпоставки “Дюн” да се превърне в огромен хит и Вилньов да удари джакпота. Ако не успее - може да пробва да го направи наистина.Концепцията за филма и дори самото му име ни кара да се чудим каква ще е всъщност тази дюна, чието име носи и продукцията. В телевизионото и геймърското пространство виждаме много кадри с пустини и светове далеч от нашата планета. Интересно е ,че и във всяко онлайн казино има безброй различни игри с пясък и д. Почти толкова, колкото песъчинки има във филма. 

Дюн

Заслугата на режисьора е много сериозна. Той дава свободно пространство на актьорите и създава колосален спектакъл. Освен това правилно е преценил, че няма смисъл да вкарва всичко в един филм и за първата част е използвал само първата половина на първата книга (и сега чакаме продължението). Така той с лекота се разхожда между далечни галактики, извънземни пейзажи и изчистената красота на безкрайната пустиня на Аракис (както всъщност е името на оспорваната планета Дюн).

Ясно е, че в “Междузвездни войни” има много заемки от “Дюн” и те не се свеждат само до пясъка (самият Франк Хърбърт е изброил 16 случая, в които Джордж Лукас си е харесал нещо от него). И в “Дюн” има заемки от “Междузвездни войни”, но усещането е за подобрена версия на прословутия франчайз. 

Вилньов се справя майсторски с това да противопостави целия колосален спектакъл на Аракис на интимното усещане за опасност, на мистичното усещане, което излъчват извънземните детайли, повърхности и текстури. Той винаги е казвал, че иска неговата версия на "Дюн" се доближи максимално до романа като дух и идея. И го е постигнал в голяма степен - кадрите са сякаш извадени от книгите. За втората част обаче ще остане още по-сложното - как да пресъздаде идеята на Хърбърт за двамата на супергероя Пол Атреидес и за това как всъщност той не е точно решението на проблема. 

 

“Дюн” е усещане, което трябва да се изживее. Гигантска различна вселена със свое общество, ритуали, физика и химия. Най-голямото достойнство на всеки автор е да може да създава такива всепоглъщащи вселени. Ние знаем от Блейд Рънър 2049, че Вилньов е добър в пресъздаването им. Но тук и той се е качил с една стъпка нагоре. Заслужаваше си чакането - филмът трябваше да бъде пуснат още през 2020-а, но пандемията го отложи с цяла година. А и въпреки че може да се гледа през стрийминг платформи - това е зрелище за кино. По-добре го гледайте на голям екран.

Автор

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Напишете коментар