Когато говорим за най-добрите боксьори тежка категория, говорим за едни от най-големите звезди в историята на този спорт. И това не е никак случайно. Дивизията на най-тежките носи допълнителна атракция, тъй като там нокаутите са по-чести, а самите атлети са по-едри и зрелищни като физика. Поради това често медиите им обръщат по-голямо внимание, а някои от най-касовите мачове са именно в тежка категория.
Историята също играе роля за всичко това. Както в миналото, така и в настоящето при най-тежките има атрактивни и зрелищни за наблюдаване боксьори, радващи публиката с внушителни нокаутиращи удари. И докато при по-долните дивизии мачовете често завършват със съдийски решения, при най-тежките нокаутите могат да дойдат във всеки един момент и при всеки един удар.
Искаш да тренираш бокс? Не пропускай да се подготвиш с безупречната екипировка на Decathlon.bg.
Но кои са десетте най-велики боксьори тежка категория в историята на този спорт? Остани с нас, за да разбереш.
Мохамед Али
"Летя като пеперуда, жиля като оса" - това са думи на великия Мохамед Али, определян от мнозина за №1 в световната история на бокса. Роден с името Касиус Клей, Али започва да тренира още на 12 години, след като колелото му е откраднато и той решава, че трябва да може да се защитава.
Показва изключително заложби още в аматьорския бокс, впечатлявайки със своята интелигентност, бързина и техника. На Олимпиадата в Рим през 1960 година печели златен медал, след което бързо поема по пътя на професионалистите. През 1964, когато е само на 22, Али предизвиква световния шампион и истинско страшилище на ринга Сони Листън. Младият претендент побеждава убедително, с което печели и световните титли във версии WBA и WBC. А само три месеца го прави отново, при това - с нокаут в първи рунд.
Върхът в кариерата на Мохамед Али обаче определено е трилогията му с Джо Фрейзър, печелейки два от трите мача, както и невероятния сблъсък с гиганта Джордж Форман в Заир през 1974 година. Тогава Али е считан за абсолютен аутсайдер срещу един от най-внушителните нокаутьори в цялата история на бокса, но с перфектно изпълнен тактически план той успява сензационно да нокаутира Форман в 8-ия рунд.
Освен с боксовите си умения, които са легендарни, Мохамед Али е известен и със своята силна политическа и обществена позиция. През 1967 година той отказва да се бие във войната във Виетнам, посочвайки, че "няма кавга с виетконгците". В резултат на това титлите му са отнети, а на него му е забранено да се боксира за период от три години.
Джо Луис
Наричан "Кафявия бомбардировач" заради изключителните си нокаутьорски умения, Джо Луис завинаги остава една от емблемите на тежка категория в бокса. Роден в щата Алабама през далечната 1914 година, Луис е световен шампион в продължение на 12 години - от 1937 до отказването си през 1949. Има записани 25 поредни защити на титлата си, което само по себе си е впечатляващо. Това е и рекорд, който все още не е подобрен при най-тежките.
Влиянието на Джо Луис в американската история излиза и извън пределите на спорта. Той е определян като първият афроамериканец, който достига до статут на национален герой в едни, както знаем, по-особени времена. През 1942 година той се включва и като доброволец във Втората световна война, с което става и символ на обединението на американската нация.
В кариерата си Кафявия бомбардировач изиграва общо 71 срещи, от които печели 68 и записва 54 нокаута.
Роки Марчиано
Няма боксьор на този свят, който да е можел да се похвали, че има записана победа над Роки Марчиано. Напротив, "Роки" и до днес остава в историята като единственият шампион в историята на тежка категория, който няма поражение в своя актив. Марчиано прекратява кариерата си през 1955 година с актив от 49 победи от 49 изиграни срещи между въжетата.
Познат със своя безмилостен стил на ринга, както и впечатляващо здрава брадичка, Роки държи световната титла в тежка категория от 1952 година до самото си оттегляне от спорта. Записва шест защити на пояса, като е и единственият боксьор в историята на тежка категория, успял да нокаутира всеки един опонент в мач за световна титла.
Макар и да има сравнително нисък ръст за тежка категория - едва 178 сантиметра, Марчиано компенсира с внушителна мощ на ударите си и непримирим атакуващ стил, чрез който не оставя съперниците си да си поемат въздух. Особено разрушителен е десният му прав, който остава в историята с названието "Сюзи Кю".
Искаш да тренираш бокс? Не пропускай да се подготвиш с безупречната екипировка на Decathlon.bg.
Ленъкс Люис
Определян за най-великия британски шампион в тази дивизия, Ленъкс Люис успява да запише името си сред легендарните боксьори тежка категория. Приключва кариерата си с актив от 41 победи, едно равенство и само две загуби, а ръстът му от 196 сантиметра и размах на ръцете от 213 сантиметра го правят истинско страшилище за противниците.
Ленъкс Люис е трикратен световен шампион в тежка категория, а през 1999 година, побеждавайки Ивендър Холифийлд, се превръща в безспорен световен шампион, вече притежавайки всички възможни пояси в дивизията. Емблематична остава победата му над Майк Тайсън през лятото на 2002 година, когато доминира изцяло над легендарния американец и го нокаутира в осми рунд. Приключва кариерата си с един от най-тежките мачове в кариерата си, който обаче все пак успява да спечели - срещу Витали Кличко година по-късно.
Олимпийски шампион от Игрите в Сеул през 1988 година, през 2009 Люис е включен в Залата на славата на бокса. Остава пример за младите боксьори с комбинацията от мощ, техника и интелект, както и умелата си игра при контраатака.
Джордж Форман
Знаете ли кой е най-възрастният световен шампион в историята на тежка категория? Да, това е Джордж Форман. През 1994 година той поставя абсолютен рекорд при най-тежките, след като сензационно нокаутира шампиона Майкъл Мурър и печели титлата на възраст от 45 години. Постижението на "Големия Джордж" остава недокоснато и до днес, а и нека си признаем - трудно би било някой да го подобри.
Джордж Форман обаче не е единствено най-възрастният шампион на всички времена. Още в младите си години той е това, което десетилетия по-късно ще бъде Майк Тайсън - боксьор, който помита съперниците си на ринга с наглед невъзможна мощ. Записва 40 поредни победи преди легендарния си мач с Мохамед Али, а върховият му момент е нокаутът в само два рунда над Джо Фрейзър - победа, която му носи световната титла за първи път.
Поражението от Али обаче пречупва Форман, който никога вече не е същият. През 1977 година той играе безлично и губи от Джими Йънг, а в съблекалнята припада и е близо до смъртта. Твърди, че тогава е видял Господ, който го е спасил. Вследствие на това, Форман решава да се оттегли от бокса и да стане проповедник, преди да се завърне на ринга на 38-годишна възраст, най-вече заради нуждата от пари.
Майк Тайсън
И ако Джордж Форман е най-възрастният шампион в тежка категория, то Майк Тайсън е най-младият такъв. "Железния Майк" е само на 20 години и 145 дни, когато през 1986 година разпилява шампиона Тревър Бербик в рамките на само два рунда, триумфирайки с пояса във версия WBC. 44 от 50-те му победи на ринга са постигнати чрез нокаут, което ясно говори за мощта, с която Тайсън разполага, особено в най-добрите си години.
За съжаление, животът и кариерата на Майк Тайсън са изпълнени с противоречия, включително престой в затвора заради обвинения в изнасилване. В пика на своята кариера Тайсън е боксьор, срещу когото никой не иска да се изправи - експлозивен, безмилостен и разрушителен, а сред най-престижните му победи са тези над Майкъл Спинкс, Лари Холмс и Франк Бруно.
Винаги ще остане въпросът, какво ли би станало, ако Майк Тайсън не бе влязъл в затвора и като цяло той бе посветен изцяло на спорта, а не на изкушенията на славата. Момент, който завинаги бележи кариерата му е и инцидентът с Ивендър Холифийлд от 1997 година, когато той отхапва част от ухото на своя опонент.
Ивендър Холифийлд
Бившият световен шампион в полутежка и тежка категория Ивендър Холифийлд е силно свързан с бокса още от дете. Започва да тренира едва на 7-годишна възраст, а на 13 вече е шампион на САЩ. През 1984 година печели бронзов медал на Олимпийските игри в Лос Анджелис, а както всички останали, веднага след това преминава към професионалистите.
Преди да се насочи към най-тежките, Ивендър Холифийлд доминира в полутежка категория и през 1986 година печели световната титла на WBA. Година по-късно обединява всички пояси, след като печели и отличията на WBC и IBF след победа над Карлос де Леон с технически нокаут. През 1988 година Холифийлд прави следващата стъпка в своята знаменита кариера, преминавайки в тежка категория.
Само две години по-късно, Ивендър Холифийлд вече е шампион и при най-тежките, след като нокаутира Бъстър Дъглас - боксьорът, отнел титлите на Майк Тайсън и нанесъл му първа загуба в кариерата. И говорейки за Тайсън, Холифийлд го побеждава на два пъти през 1996 и 1997 година, като във втория случай Железния Майк е дисквалифициран, отхапвайки част от ухото на своя съперник.
Джак Демпси
Представител на ранната ера на професионалния бокс, изявявайки се в периода между 1914 и 1927 година, Джак Демпси е друго голямо име в нашия списък от боксьори тежка категория. Приет в Залата на славата на бокса, Демпси е световен шампион в продължение на седем години - между 1919 и 1926. Изиграва впечатляващите 83 мача, от които печели 68 (53 с нокаут).
Роден в бедно семейство на ирландски имигранти, Джак Демпси води не особено лек живот. Изкарващ прехраната си с тежък труд от ранна възраст, включително като миньор, бъдещият шампион има навика да се бие по салони и барове, залагайки на себе си. Често му се налага да се храни с подаяния и да спи в железопътни вагони, докато през 1914 година официално стартира кариерата си в бокса.
За "Касапина от Манаса" не е проблем да се изкачи нагоре в спорта, разполагайки с внушителна експлозивност, бързина и агресивен стил между въжетата. В ранния етап от кариерата си печели своите мачове рано и с нокаут. Има "ниска" стойка, бързи крошета и използва техниката "ролинг" - люлеене на тялото, което му позволява да избягва ударите на съперника и да извършва мълниеносни контраатаки.
През 1919 година Джак Демпси постига победа, считана за една от най-запомнящите се в историята на бокса. Той се изправя срещу тогавашния световен шампион Джес Уилард и бързо го отказва. Още в първи рунд Уилард пада седем пъти на земята, а в края на третия той е напълно обезобразен - със счупена челюст и пукнато ребро, което го кара да се откаже от мача.
Лари Холмс
Още един велик американски шампион в тежка категория, Лари Холмс е роден в бедно семейство в Джорджия с 12 братя и сестри. Напуска училище още на 13 години, за да работи и да помага на семейството си, а преди да се захване с бокс, изкарва пари като шофьор на камион и бетонен работник. Има кратка кариера на аматьор - от едва 20 мача, като той бързо се ориентира към професионалния бокс. Спаринг партньор е на имена като Мохамед Али, Джо Фрейзър и Кен Нортън, което му дава ценен опит, който ще му помогне да стане световен шампион.
Дебютът си като професионалист Лари Холмс записва през 1973 година, а експертите бързо забелязват, че той има потенциала за нещо голямо. Холмс има перфектен ляв прав, може би най-добрият в историята, умение да контролира темпото на мачовете си и убийствена техника при контраатаки.
Печелейки световната титла в зрелищен сблъсък с Кен Нортън, Лари Холмс защитава пояса цели 20 пъти, по което той отстъпва единствено на Джо Луис.
През 2008 година Лари Холмс е приет в Залата на славата, като той остава единственият боксьор някога, успял да спечели срещу Мохамед Али чрез нокаут.
Джо Фрейзър
Друг представител на "златната ера" на тежка категория, Джо Фрейзър е златен медалист от Олимпийските игри през 1964 година и бивш световен шампион във версии WBA и WBC. Той остава в историята като първият боксьор, нанесъл загуба на Мохамед Али, като в цялата си кариера е губил срещу само двама опоненти - Али и Джордж Форман.
Известен със своята мощ и агресивен стил, при който непрекъснато пресира опонентите си, докато не ги откаже, Джо Фрейзър разполага с може би най-доброто ляво кроше в историята на тежка категория. Именно по този начин той постига повечето си нокаути.
Вдъхновен от Джо Луис, чийто мачове наблюдава, като юноша Фрейзър се мести във Филаделфия и започва да тренира на 15-годишна възраст. Кариерата му като аматьор е увенчана с олимпийска титла от Токио 64, макар в полуфинален мач да чупи палеца на лявата си ръка.
