Времето лети, наистина лети. И то адски бързо. Сякаш беше вчера, когато си купих на касетка третия студиен албум на Eminem - The Marshall Mathers LP, а съвсем наскоро един от кумирите от детството ми празнува своя 44-ти рожден ден. Времето определено не прощава никому, изнизвайки се твърде бързо през пръстите ни. Идолите остаряват, а на техните места се появяват нови. По една или друга причина обаче, носталгията често ни връща години, дори десетилетия назад, за да преслушваме отново и отново нещата, които са звучали от уолкмените и дискмените ни.
А да си призная, аз често преслушвам Маршал. Понякога носталгията ме удря здраво право в гръдния кош, принуждавайки ме да отворя YouTube (а вече и Spotify) и да потърся нещо, което Eminem е записал преди 15 или повече години, но за мен винаги е актуално. Защото съм израснал с точно тези тракове и съм прекарал безброй часове заедно с тях, без да отлепям слушалките от ушите.
Ето и десет мои любими парчета на Eminem, които и до днес имам навика да преслушвам при всяка удобна възможност:
"Guilty Conscience" ft. Dr. Dre
Истинска класика и своеобразен хип-хоп вариант на Eminem и Dre на идеята за ангелчето и дяволчето, които стоят на двете ти рамена. Единият те убеждава да сториш възможно най-кофти нещото, което е възможно в дадена ситуация, докато другият те убеждава, че трябва да останеш добро момче и да избягваш да правиш глупости. Е, едва ли има нужда да ви казваме, кой е дяволчето в случая, нали?
"Role Model"
Още едно парче от The Slim Shady LP, което в пълна степен демонстрира всичко онова, което представлява Slim Shady - мрачното и налудничаво алтер его на Eminem. Говорим за парче, в което можете да чуете следните лирики:
"Hilary Clinton tried to slap me and call me a pervert
I ripped her fucking tonsils out and fed her sherbet (bitch!)"
или пък:
"I'm dumb enough to walk in a store and steal
So I'm dumb enough to ask for a date with Lauryn Hill"
"The Way I Am"
Един от водещите сингли в The Marshall Mathers LP и едно от най-тежките парчета в албума. В него Eminem се обръща директно (и по един гневен начин) към шефовете на своята звукозаписна компания, които го принуждават да търси бърз комерсиален успех с поп ориентирани сингли като "My Name Is" или "The Real Slim Shady". Освен това, в "The Way I Am" Еминем до голяма степен изрязява и ненавистта си към славата и за липсата на каквото и да е лично пространство.
"But at least have the decency in you
To leave me alone, when you freaks see me out
In the streets when I'm eating or feeding my daughter
To not come and speak to me
I don't know you, and no, I don't owe you a mothafuckin' thing"
"Stan"
Определено едно от най-креативните парчета на Eminem, с неочаквана и тежка за понасяне развръзка в края. Обогатен с божествения вокал на Dido, "Stan" ни представя идеята за маниакалния фен, който губи каквато и да е връзка с реалността, чувствайки се обсебен от своя идол. Тежко, наистина тежко парче.
"White America"
The Eminem Show е безспорно любимият ми албум на Eminem. Смятам, че Маршал никога не е звучал по-завършен, по-добър и по-зрял, отколкото в този албум, който спокойно мога да определя като шедьовър. Именно от него са и най-много от любимите ми негови парчета. В "White America" Маршал засяга добре познатата тема и опорна точка на критиците му - "ако не беше бял, нямаше да продаваш толкова". Той говори и за натиска, който властите оказват върху него, твърдейки, че той оказва лошо влияние на подрастващите.
"Sing for the Moment"
Би могло да се каже, че парчето се оказва изключително успешно и заради семпъла на "Dream On" от рок великаните Aerosmith, докато Джо Пери изпълнява китарното соло в края на трака. В песента Eminem засяга темата с влиянието на рап музиката върху обществото, като той отговаря и на критиците, обвиняващи го, че промотира насилие след младите хора.
"They're for the judge's daughter, but his grudge is against me
If I'm such a fucking menace, this shit doesn't make sense, B
It's all political, if my music is literal
And I'm a criminal, how the fuck can I raise a little girl?"
"Till I Collapse"
Когато интрото на парчето премине, а Eminem стартира първия куплет на песента с "Till I collapse...", адреналинът в тялото ти може буквално да изскочи през ушите ти. Малко други парчета на Eminem предоставят такъв силен и агресивен вайб, колкото това. Може би перфектното хип-хоп парче за здрава тренировка във фитнеса. Любопитен е и моментът, в който Маршал предоставя своя списък от най-добрите в рап играта:
"I got a list, here's the order of my list that it's in
It goes Reggie, Jay-Z, 2Pac and Biggie
Andre from OutKast, Jada, Kurupt, Nas, and then me"
"Lose Yourself"
Какво повече можем да кажем за песен, която е наградена с "Оскар"? Това парче е може би един от върховете в кариерата на Маршал, защото всичко в него е перфектно. Едни съвършени пет минути, в които Eminem показва на останалите как се прави. А в крайна сметка, дори и Академията го оцени.
"Mockingbird"
Дали защото отскоро имам дъщеря, или заради нещо друго, но днес чувствам тази песен още по-специална, отколкото преди. Посветена на неговите момичета Хейли и Алайна (втората от които - осиновена), парчето ни връща и към времето, когато Eminem и Ким Медърс все още едвам свързват двата края, а рап контрактът за милиони долари е мираж. Но дори и без пари, семейното щастие не е невъзможно, стига да има любов и близост. Изключително любим ми е и бийтът на парчето, който за мен е адски подходящ за него. В този ред на мисли, трябва да поздравим Маршал, който е и продуцент на песента.
"Space Bound"
Това парче попада в тази класация единствено заради неговото видео и участието на Саша Грей в продукцията. Вие да не би да си помислихте нещо различно? Шегувам се, естествено. Макар и не напълно. "Space Bound" е един прекрасен трак от дискографията на Eminem, който внася допълнителна яснота относно виждането на Маршал за някои аспекти от връзките между хората. А видеото е наистина силно.
