Става ли въпрос за музика, опитите тя да бъде структурализирана са напълно излишни. Защото изкуството е неподвластно на правила и алгоритми, а силата, която носи със себе си достига далеч отвъд стиловото разпределение. Днес рок музиката е не само поредният тип музика, а съвкупност от идея, култура и история, преминала през години еволюция и изменения.
И дори рокът да е едно всеобхватно жанрово понятие, което няма и не бива да има ясни граници, то вече се е превърнало в култ и явление, дало важен старт в създаването и развитието на множество банди и следващи музикални стилове. И въпреки огромното разнообразие от изпълнители във всеки от поджанровете, ето някои от най-значимите за нас класически рок банди, доказали своето влияние в световен мащаб.
Enjoy!
1. The Rolling Stones (1962)
Често смятана за „най-добрата рокендрол група на света“, Ролинг Стоунс е една от първите и най-значими формации в историята на рок музиката. Заради вплитането на по-силни вокали, рифове и барабани в песните си, Миг Джагър, Кийт Ричърдс, Чарли Уотс и Рони Ууд успяват да спомогнат и възникването на по-тежки стилове като хард рок и хеви метъл и групи като Дийп Пърпъл, Бек Сабат, Лед Цепелин и тн. Известни с енергичните си изпълнения на живо и с дивата си репутация, може би най-впечатляващото постижение на групата е, че след 50-годишното си съществуване и издаването двадесет и девет студийни албума, осемнадесет албума на живо, множество клипове, концертни филми и компилации, тя все още пази многобройните си фенове и силното си влияние.
2. The Who (1964)
Дъ Ху е британска рок група, създадена през 1964 година в Лондон, смятана за една от най-добрите и влиятелни в света. Основните участници в групата са китаристът Пийт Таунсенд, вокалистът Роджър Долтри, басистът Джон Ентуисъл и барабанистът Кийт Мун. Приносът им в развитиено на рок музиката се изразява в нововъведения като динамика, експресия и деструктивност на живото изпълнение. Известността им достига мащабни размери в САЩ и Великобритания. Днес песни като „Long live Rock“, „Baba O’Riley”, “My generation” или „Who are you?” са ни познати не само от радиото, но и като част от любими филми и сериали.
3. The Doors (1965)
Създадена от музикантите Джим Морисън, Рей Манзарек , Роби Кригър и Джон Дензмор, Дъ Дорс не е като повечето рок групи, тъй като при изпълненията на живо, басист липсва.. Вместо това Манзарек свири баса с лявата си ръка на бас кийборд, а с дясната свири на друг кийборд. Много от песните са групова композиция, като обикновено автори на текстовете са вокалът Морисън и китаристът Кригър, а останалите работят по ритмиката и хармонията на мелодиите. Силно впечатляващи са театралното сценично поведение и загадъчните послания, което прави Дъ Дорс една от най-мистичните банди в историята на музиката.
4. Pink Floyd (1965)
Пинк Флойд е британска рок група, позната с психеделичното си звучене. Основана през 1965 година, тя първоначално се състои от студентите Сид Барет, Ник Мейсън, Роджър Уотърс и Ричард Райт. Те се прочуват с пищни сценични шоута, в които музиката се преплита с богата комбинация от визуални ефекти. Флойд е първата група, познала успеха, която да използва разнообразие клавирни инструменти като основа на техното звучене, тъй като преди това единствено пианото е намирало място в рок музиката . Те й придават нов слой, различен от обичайната комбинация на барабани, бас и китара. Това проправя път към по-късни банди като Rush и допринася за възникването на електронните стилове през 80-те.
5. Queen (1971)
Въплъщението на помпозния рок от 70-те и 80-те Куийн разтърсва радиа и спортни стадиони с високопродуцирани парчета като "We will rock you" и "We are the champions". На сцената британският квартет си служи с изтънчени съчетания от димни бомби и фойерверки. И въпреки настойчивото отхвърляне от страна на критиците, групата изработва сложна конструкция от слоеве китари, произведени от виртуоза Брайън Мей, и преувеличените вокални хармонии, оживени от величественото присъствие на фронтмена и главен композитор Фреди Меркюри. Определено въздържайки се в използването на синтезатори, групата конструира звук, който въплъщава част от британския мюзик хол и част от стила на Лед Цепелин, олицетворяван от операта макет „Bohemian Rhapsody”.
