Кой не е чувал за Мила Роберт, кой не е пял редом с кавърите на Азис, Ивана и не е поклащал глава на ритмичните ѝ чил парчета? Вероятно онези без нюх за талант. И без да я прославяме, тази млада дама съчетава страстта на Лана дел Рей, таланта на Били Айлиш и смелостта на Мадона. И в трите примера качествата са общи, неслучайно. Артисти като Мила и Прея са наше си богатство, вещаещо добър отзвук към ширините ни. Да си оригинален не е лесно, а непринудено “свой си” още повече.
В края на май месец излезе “Всичко рязко светва” - новата песен по текст на Мила, музика на Явор Карагитлиев и пореден клип, дело на Жоро Пеев. Първи сингъл от албума “Eготрип”, нарочен за май, но отложен за есента заради националното положение. А моето пък първо впечатление фиксира визуализацията. Не знам на филм от кое течение или епоха да оприлича този актьорски полет (времето е илюзия и без това), но е от тези, които ще повторя. Като заглавие на Бертолучи в тон с Уди Алън и гарнирано с мафиотска закачка. “Идиотът знае само да се радва, идиотът знае само да прощава, идиотът знае само да танцува” ми звучи така идилично, че се сещам как в седми клас пусках клечки за уши в терасата на съседите и залях завеската им със сок. Всичко това привнесе мелодрама само в чуждите животи, в моя - смехът до сълзи остана подвиг. Все пак – “усмивката ми тайно се прокрадва, който к’вото ще да заповядва” е нещо като лозунг, който следваш от бебе и губиш на 16. Харесвам Мила и съм щедра с думите, понеже тя го подхранва – пламът на дете, кълчещо се ала Гери-Никол до счупване на крайник.
През X Factor, картини и НАТФИЗ, разноцветните нишки в гените прозират. Продава всичко на пилотната си изложба, смайва журито на първия си кастинг с “Wicked Game”, а колкото до актьорството – от голяма любов наклони към “старо гадже”, макар и сред валетата в арсенала ѝ. Защо да избереш едно, като може да имаш всичко? Между почивка и влагане... и поприще след поприще, допълващо предишното. Мечо Пух не слага лимит на “повече” и младостта е същата – безумен глад. В случая и много таланти, с и без Бате Енчо.
Ако трябва да отлича топ 3 от наличното творчество, ще включа “Наше си е саше”, “Такт” и “Всичко рязко светва”. Продукциите стават все по-добри, текстовете са оригинални, а звученето е така catchy, че столът проскърцва. Слушам ги поне по два пъти, преди да мина на хипстърските си любимци и обходя YouTube от Цветелина Янева до Drowning Pool. В случай че не сте чули интерпретацията на “Bodies” в “Гласът” – струва си)
Фен базата на Мила личи именно по YouTube коментарите – все интелигентни и позитивни люде - аудиторията отразява изпълнителя. Ако бях влогър с 30 първокласници зад себе си, не бих повярвала на “страхотна си”. Както казват тризначките: “Ние сме много забележителни, щото забелязваме всичко”.
Освен творчески обещаваща, Мила Роберт е издигнала смехът и липсата на срам в култ. Натурално забавна е, което е видимо по интервюта, приема живота леко, макар и своенравно. Бунтар с мъдра глава и защитник на щастието. Не трябва да се вземаме насериозно, излишно е да ни е срам, глупаво е да не следваме пламъка. В интервю, което ѝ взех, попитах: “Вярваш ли във висша сила, или всичко е случайно?”. Тя отговори, че Бог напасва всичко много добре, има точно време и място, ако се заслушаш”. Перифразирам, но предавам вярата.
Различните хора винаги са по-интересни. И Мила Роберт, и Ваня Щерева са близначки по откровение. Мисълта тече като изливане пред приятел, но гладко като зрял оратор и сурово като емоция на артист. Казвам си, но с финес. Не спестявам, не храня шок и срам. Ще ми се хората да свикват с истината, както неусетно приемат техните изяви с нахилени лица и попит мир. Няма време за нищо друго, освен разголване. Пък който иска, да докладва радостта.
