"Жана д'Арк" гостува в София и остави зрителите без дъх

„Когато става въпрос за божии работи,

никога не знаеш дали си нямаш работа с... дявола“.

„Жана д‘Арк“ или историята на едно селско момиче, притежаващо куража да поведе цяла армия. История, представена по въздействащ начин от екипа професионалисти на Габровския драматичен театър. Авторска драматизация, чийто текстове са рожби на екипа. Постановката, дело на режисьора Петринел Гочев, полетя към софийската сцена на „Независим театър“ със замах, оставяйки зрителя без дъх.

Очакваме да „видим“ легендарната Жана д‘Арк в светлината на нейната военна слава и непоколебим характер. В този прочит обаче Жана е онова чисто 19-годишно момиче, което чува гласове.

Жана, която говори с Архангел Михаил.

Неразбраната Жана.

Еретичката Жана.

Лудата Жана.

Гергана Змийчарова успява да въплъти в образа й чисто човешкото, моминското и невинното чрез впечатляващата си актьорска игра. Голяма част от актьорите майсторски се превъплъщават в повече от един образ. Димо Димов поема нелеката задача да изиграе строгия баща на Жана д‘Арк, а по-късно и инквизитора, с което отново демонстрира неоспоримия си талант. Ивайло Драгиев, който е измежду най-младите членове на състава, се изявява като брат Ладвеню, но и носи тежката кралска корона на Шарл VI – противоречив образ на един психически нестабилен монарх, според когото „когато става въпрос за божии работи, никога не знаеш дали си нямаш работа с... дявола“.

Надежда Петкова, Петко Петков и Светослав Славчев също се открояват с по две роли. Не можем да подминем и Кристиана Ценкова в ролята на Мари д‘Анжу, както и Елизабет Попова (Агнес Сорел), които заедно изграждат сцена - глътка въздух от тънък хумор. Самият екип от млади актьори е обещание за нещо ново и различно.

Спектакълът впечатлява и с оригиналната сценография на Рин Ямамура, чийто ярко открояващ се стил се съчетава с елементи от кукления театър. Бяло и черно се редуват, създавайки внушение за игра на шахмат, където фигурите са простолюдието и аристокрацията, вярата и догмите, невинността и порока. В тази игра на светлина и полярности сенките също са герои, а музиката изцяло допълва тези внушения.

Езикът в постановката следва същия принцип на контраста. Не е подмината и жаргонната реч, която на моменти е стряскащо остра, но ние вярваме, че ефектът е съзнателно търсен. Времето се разтегля, за да се изсипе кулминативно в дъжд от думи – спонтанни, непокорни, бясно преплитащи се, диви думи. Думи, които не се съобразяват с нормите.

Може много да се пише върху „Жана д‘Арк“ – постановка с постмодерен полъх, подходяща за почитателите на различните визии. От онези редки явления, които максимално използват синкретизма на театралното изкуство. Ще срещнете елементи от различни техники, които Петринел Гочев представя по един нов, смел и непредвидим начин.