Екипът на VIBES разговаря с Иво Христов, автор на четири романа и упорит младеж с жажда да твори и живее.
Той е на 15 години, а преди 3 години му е поставена диагнозата Неврофиброматоза тип 2, според която организмът му е склонен да образува доброкачествени тумори. Оттогава насам той е преживял няколко операции, като лечението му продължава и до днес, струвайки на семейството сумата от почти 3500 лева месечно.
Но Иво Христов е боец. И талантлив млад човек, в чиито книги оживява неговият пъстър вътрешен свят. "Календарът на живота" е неговата четвърта книга, предшествана от "Животът не струва пари", "Приятелите умират заедно" и "Тя е моя".
Говорим си за литература, Стивън Кинг и безброй вдъхновения.
Здравей, Иво! Благодарим за отделеното време! Сподели ни накратко как се зароди любовта ти към писането?
Всичко се случи по-бързо, отколкото мога да го опиша с думи. Всъщност, молих се много пъти да стана писател, но най-искрената ми молитва беше на Коледа през 2014 година, когато отключих църквата. Един час по-късно, когато вече се намирах у дома, аз се чувствах готов. Почти писател. Почти, защото все още не бях написал нищо.
Романите на Стивън Кинг ме научиха на много. Преди не съм искал да бъда писател, но както често обичам да казвам, животът е твърде непредвидим, за да мисли какво ще се случи след година, или дори месец.
Ти си на 15 години и зад гърба си имаш много спечелени битки и творчески успехи. Как се случва създаването на 4 книги в рамките на 2-3 години и то на такава крехка възраст?
С ежедневен труд. Пиша наистина сериозно от вече две години. През този период от време почти не съм си давал почивка. А идеите са толкова много, че ще са ми нужни години, за да ги представя пред читателите си.
Личи си, че писането е твоя истинска страст. Но кое/кой те вдъхновява най-силно и ти дава сили да се бориш?
Най-много ме вдъхновява мисълта, че съм жив, въпреки всичко, което ми се случи. Подкрепата от родителите ми и приятелите ми също е много важна.
За какво мечтае Иво Христов? Какви са амбициите ти и какво желаеш да вземеш от живота? А да му дадеш?
На първо място мечтая за здраве, тъй като то е най-важно. Имам големи амбиции, искам да се реализирам в чужбина и се надявам, че това ще се случи скоро.
Освен че пишеш, знам, че обожаваш да четеш. Кои автори те възхищават най-много? Искаш ли да приличаш на някого от тях, или търсиш да изградиш свой стил?
Четенето е моята най-голяма страст. Както може би се досещате, любимият ми автор е Стивън Кинг, но освен него чета и трилърите на Крис Картър, Джеймс Патерсън, Дан Браун и Дийн Кунц. Подкрепям и българските автори и смея да кажа, че в нашата държава има много талантливи писатели, които заслужават повече, отколкото получават.
Не искам да приличам на никого от горепосочените автори. Смея да кажа, че вече съм изградил свой собствен стил, различен от техните. Точно това ме прави писател.
Талантът ти да твориш е безспорен, но какви са заниманията ти встрани от литературата?
Старая се да запълвам свободното си време, като чета. Но освен това уча и тренирам. Съчетавам разнообразни занимания и така почти не ми остава свободно време, а за съжаление, разполагаме само с двадесет и четири часа в денонощието.
Какво би пожелал на читателите ни? А на себе си?
Искам да им пожелая здраве и късмет, за да осъществяват мечтите си. На себе си желая само здраве и търпение, тъй като ще ми е нужно за големите проекти, които подготвям.
