В едно предишно ревю съвсем отчетливо бях посочил колко много ми е харесал "Северозападен романь" или дебютната книга на Стоян Николов-Торлака - един от българските автори, за когото, убеден съм, в следващите години ще се говори все повече и повече. И за когото с голяма гордост мога да заявя, че е един от авторите на VIBES.
За мен "Северозападен романь" продължава да бъде явление в българската литература, а количеството смях, което дебютът на Торлака успя да ми донесе, вероятно превишава броя на туристите, посещаващи Великата китайска стена за година. Добре де, поне го доближава.
"Автономията????" продължава купона оттам, откъдето "Северозападен романь" приключи. И го продължава без каквото и да е "омекване" от страна на Торлака, който остава все така цапнат в устата, че и втората му книга може да накара разни псевдоморалисти и самозвани естети да се изприщят, слушайки (пардон - четейки) произволен диалог между произволни герои от книгата. Стоян Николов отново проявява себе си като един хардкор автор, който грам, ама грам не се съобразява със спазването на каквито и да е литературни нрави, общо взето, правейки каквото си иска и говорейки каквото си иска, по всяко време, защото това е неговата си книга и вие нищо не можете да му кажете.
Не, наистина - често попадам на мненията на хора, които са останали положително шокирани от сблъсъка си със северозападните истории на Торлака и героите му, като напълно ги разбирам - този стил и похват не е за всекиго, като трудно трилогията на Стоян (да, точно така - планирана е трилогия, б.а.) може да спадне към графата "масови книги". Точно обратното - "Северозападен романь" и "Автономията????" са заглавия, които или ще обикнете до полуда, или вероятно ще ви отвратят, особено когато Торлака се отпусне и реши, че е време да бъде натурален и естествен. А повярвайте ми, той може да бъде изключително натурален и естествен.
"Автономията????" разказва историите на добре познати герои, като към нея са добавени и нови. Поне аз усетих и малко повече политика и социални послания във втория роман на Торлака, макар че подобни нюанси имаше и в първия, който даже завършва с подобен епилог от страна на Стоян, който очевидно е човек, силно страдащ за постепенната и сигурна разруха на Северозападна България. Именно тази болка често прозира изпод перото на Торлака, който макар и изливащ гнева си посредством хумор, очевидно не е от хората, които са готови да се примирят със случващото се в най-бедния регион от целия Европейски съюз.
Равносметката е лесна. Ако сте обикнали "Северозападен романь", то извън всякакво съмнение е, че ще обикнете и "Автономията????". И няма да останете разочаровани от неговото продължение. А ако първата книга на Торлака не се е оказала вашето "нещо", то в никакъв случай не посягайте и към втората. Равносметката за вас няма да бъде по-различна.
