Дебютният роман на Стоян Николов-Торлака "Северозападен романь" ми достави уникално удоволствие. Казвам го, не защото Торлака е един от авторите на VIBES, а защото е истина. Не си спомням кога за последно съм се смял така, и на глас, четейки книга, но май беше на едно от произведенията на Тери Пратчет. Не съм сигурен обаче, че дори и тогава съм се смял в подобни промишлени количества. По-скоро не.
"Северозападен романь" е книга, написана изцяло на северозападен диалект. Което и всъщност я прави толкова забавна, грабваща и най-вече различна. Верен на очарователната си самоирония, която ще ви съпътства от първата до последната страница, Торлака често ще ви подхвърля и намеква, че ако не сте от Северозапада, вероятно нямате причина да се докосвате до книгата. Което, естествено, не е вярно. Факт е, че вероятно диалектната форма ще ви затрудни до някаква степен, но щом веднъж навлезете в ритъм, книгата се чете лесно и по вода. А и си има речник за думи и изрази, които не познавате. И повярвайте ми, такива ще има.
Сюжетът на "Северозападен романь" се развива в неназовано село от - логично - Северозападната част на България. В централната част на историята стоят две семейства, които предстои да бъдат свързани вовеки чрез магията на брачния съюз. Обяснение, което, подозирам, би предизвикало подигравателна усмивка на лицето на Торлака, макар и неговото сърце да се пръска от поезия, без да го признава. Нали бе, пустиняк? Естествено, има и странични персонажи, които допълват основния състав от герои, обогатявайки историята с допълнителни краски, хумор и атракция.
Романът е болезнено натурален, искрен и на моменти - дори брутален, както пише редакторът на книгата Николай Фенерски. Ако ви се прииска за момент да избягате от градските нрави, изкуствени маниери и куртоазия, гладувайки за малко първична българщина, отношения тип "право, куме, в òчи" завръщане към корените на народа ни, посèти надълбоко в селската фауна, то "Северозападен романь" е точно за вас. Там няма да откриете напудрени и напарфюмирани образи, а естествени и "човешки" герои. Историите в него не са като взети назаем от Холивуд, а ни представят всички онези малки, но искрени по характер места, където хората все още са все така чаровно примитивни, че ти иде да влезеш при тях в селската кръчма и да ги черпиш една голяма ракия.
Макар и често да подхожда със самоирония, както вече споменах, Торлака е изключително талантлив писател, който, сигурен съм, тепърва ще разкрива потенциала си. На пазара вече е и продължението на "Северозападен романь" - "Автономията????", което гордо очаква реда си в домашната ми библиотека. Да ви призная честно, колкото и да обичам "Северозападен романь", очаквам с нетърпение момента, когато Стоян Николов ще еволюира в нещо повече от най-колоритния посланик на Северозапада в литературната вселена на България. Или иначе казано, очаквам Торлака да предприеме стъпка към следващо ниво на кариерата си на писател, предоставяйки ни труд, който да излезе извън стилистиката на "Северозападен романь" и "Автономията????". Защото съм на сто процента убеден, че потенциалът е налице. Торлака може да пише и го прави брилянтно. И е въпрос на време перото му да покори нови хоризонти.
Горещо препоръчвам "Северозападен романь". А след като приключите с него, бъдете сигурни, от самосебе си ще потърсите и "Автономията????". Нямам никакви съмнения по този въпрос. Както вече споменах, не е нужно да сте родом от Северозапада, за да се насладите на книгата. Тя е толкова обсебваща, че за определен период от време, в зависимост от бързината ви на четене, ще се пренесете в един забравен от Бога край на България, който обаче все още е жив. И все още има пулс. Въпреки усилията на политици и управници да бъде безвъзвратно затрит, както посочва и самият Стоян Николов. Пустиняците обаче са толкова корави, че няма как да бъдат заличени. Дет се вика, наздраве!
