Едно от най-хубавите открития, които ми е носил Google, е запознанството с Alek Sandar. Беше преди 3-4 години, точно когато дебютира първата му песен „Creature In Me”. Попаднах на името му, търсейки нещо съвсем различно и се зачудих кой е този талантлив, нестандартен и определено шантав българин, за когото не съм чувала. Младият ми журналистически нюх не ме подлъга и се оказа, че съм открила истинско музикално съкровище. Потърсих го за интервю, той пък взе, че се отзова и приятелството ни започна от този момент. Щастлива съм, че продължава и до днес, защото Александър, както е истинското му име, е от онези искрени, земни и талантливи хора, от които трябва да имаш поне един в живота си.
Кога Александър Николов срещна Alek Sandar? Къде се пресичат и къде се разминават двата образа?
Много интересен въпрос. Александър Николов като че ли е съставен от много хора. Аз имам няколко живота. Имам един в България, един в Германия и един в Ню Йорк. Alek Sandar се роди, когато реших, че е време да преследвам мечтата си, която винаги е била да се занимавам с музика професионално и това се случи през 2012 година, когато завърших своето следване. Аз учих в Берлин, в Ню Йорк и в Париж. Винаги бях най-добрият студент и всички очакваха да стана мениджър или да се занимавам с икономика, да правя „голямата пара”, но след като завърших с отличие „Международен мениджмънт” реших, че е време да се пробвам като музикант.
Винаги съм правил музика като хоби, но не е било 24 часа в денонощието, както е в момента. През 2012 година Александър Николов срещна Alek Sandar и заедно решиха да правят това, което правят в момента.
Къде се пресичат двата образа? В музиката, в любовта към живота, към новото, към интересното. Разминават се в личния живот. Сценичният ми образ е малко по-луд, отколкото самият аз.
Кариерата ти всъщност започва от модния подиум. Как се озова в тази сфера и на какво те научи тя?
Докато бях за първи път в Ню Йорк преди 6 години, докато следвах в колеж, отидох в една модна агенция, представих им се, харесаха ме и оттогава съм с тях. Всичко се случи по класическия начин. Работил съм за Richie Rich, Tommy Hilfiger, Levi’s, Wella, Nioxin, Nexus, неведнъж съм бил част и от Седмицата на модата. Вече не ми се набляга върху тази сфера обаче, дори съм уведомил агенцията си, че се занимавам основно с музиката си и приемам модни ангажименти, само ако са добре платени или клиентите искат точно мен да буукнат.
А кога се отправи по пътя на музиката? Защо?
От 4-годишен свиря на пиано. Баща ми е оперен певец и тогава се върна от едно турне в чужбина със синтезатор, на който започнах да си свиря и дори да си правя малки бийтчета. На 6-7 години написах първата си песен, която бе посветена на сестра ми. Когато започнаха да навлизат компютрите, започнах да се занимавам с програми за правене на музика, след това започнах да работя в студия и на 17 години продадох първата си песен. На 18 години направих албум на един германски изпълнител – Оскар Лоя, който представи Германия на „Евровизия” през 2009 година. И всичко това се случваше, докато учих.
Клиповете ти са доста ексцентрични, носят идеи и внушения – за пример мога да посоча както последното видео към P.O.R.N., така и много от предишните ти изяви. Какво са твоите визуални послания към публиката?
„P.O.R.N.” е специално създаден за американската аудитория. Самата тема е доста по-сексуална. Посланието е да се замислим за това, което се случва в момента. Ние сме първата генерация, израснала със свободен достъп до порното, като начало. Какво ще стане след 20 години, когато и ние имаме деца? Всеки един човек на планетата от ранна възраст ще се закърмя с всякакъв вид порно – красиво, грозно, фетиш…
Паралелно с това какво се случва с всичките тези селфита по социалните мрежи – обработени с филтри и фотошоп? Ние представяме нещо, което донякъде сме ние, но донякъде е и образ, който всеки от нас създава изкуствено. Ние трябва да знаем, че това, което виждаме в онлайн профилите, не е единствената истина, това е нова истина, която сами правим. На тийнейджърите, според мен, е по-трудно да отсеят истинското от лъжливото.
Искам с песента на всички да кажа „ето, хора, животът ви е порно, искате или не”. Америка ме инспирира да направя тази песен. Комерсиалната поп култура в Германия не е толкова порно, колкото в България, но пък в Америка е навсякъде. Ние живеем във време, в което не са важни талантът и уменията, а колко последователи ще събереш, колко харесвания и по тази единица измерваме.
В последната ти песен другата главна роля е поверена на Аманда Лепор. Как се открихте с нея, каква е тя като човек? Крие ли се различна личност зад скандалната визия?
Познаваме се от партита в Ню Йорк, мога да кажа, че сме приятели. Когато реших да правя тази песен, се сетих, че тя е перфектна за ролята. Живее с тази философия от доста време, винаги е гладна и жадна за внимание. В това се убедих, когато бях на неин рожден ден преди 2 години, когато тя, макар че всички бяха там специално заради нея, направи стриптийз, който всъщност е традиция за всеки неин рожден ден – отива на сцената, съблича се чисто гола и се къпе във внимание.
С нейните форми тя е абсолютно porn, пуснах ѝ песента, казах ѝ, че според мен е перфектната жена, репрезентираща това, което искам да кажа. На нея ѝ хареса и го направихме.
Като човек е нормална, макар че изглежда доста скандално. Тя обича да показва тялото си, това, което е направила с него. По характер е мила и спокойна, леко отвеяна и голяма дива. Снимахме клипа на минус 20 градуса през февруари, в едно огромно хале и тя беше най-голямата дива, с която съм работил. Постоянно ѝ беше студено, не се харесва от този и онзи ъгъл, тази светлина не е окей… но накрая все пак стигнахме до консенсус.
Успехът се постига тогава, когато съумееш да предложиш на аудиторията нещо невиждано. Трудно ли е да си различен, или е по-скоро предизвикателство?
Винаги съм бил хем различен, хем естествен. Никога не съм се стремил нарочно да се отличавам. В началото, с песента „Creature In Me”, исках да покажа нещо невиждано, нещо неправено от българин дотогава. Но сега, с „P.O.R.N.”, по-скоро различното идва от самите характери, които вкарах в песента. Исках да покажа, че порното не е само типичните пищни форми от класическите филми, а е навсякъде около нас, във всички сфери на обществото.
Вече те попитах какви са твоите визуални послания към публиката, затова няма как да не задам и въпроса какви са „текстовѝте“ такива? За какво пееш, кои са твоите теми?
Вдъхновявам се от живота, от всички негови аспекти. Любовта присъства – да си влюбен, да ти разбият сърцето, дори да мразиш. В момента правя една друга песен, която се казва „Go To Hell, Bitch”… това са моменти от нашия живот, точно каквото е порното.
От София, през Берлин, до Ню Йорк – на какво те научиха двете столици и „голямата ябълка“?
Определено на много неща, но може би най-много да менажирам себе си и живота си. Това са не само три места по света, но и три различни култури, три различни свята. Като скачаш от един в друг е трудно да бъдеш себе си, защото навсякъде трябва да показваш едно различно Аз, да се нагаждаш, да се потапяш в атмосферата.
В Ню Йорк има най-много различни характери и като че ли тук е най-лесно да бъдеш себе си. Докато в София, в Европа като цяло, хората искат да те сложат в някакви рамки. А в Ню Йорк можеш да си скандален, странен, какъвто си искаш и никой няма да те гледа учудено. Има толеранс, който ти дава криле, прави те една по-добра версия на теб самия. Това е огромна свобода.
Тогава Ню Йорк ли е мястото, на което се чувстваш себе си?
Според мен навсякъде човек може да се чувства себе си, ако иска. Но Ню Йорк предразполага за това. Можеш да се измислиш наново. Но аз обичам да бъда и на трите места, защото навсякъде откривам по нещо от мен самия. В България съм по-комерсиален, в Берлин – повече в ъндърграунда, в Ню Йорк имам свободата, за която вече ти казах. Но като цяло – в Ню Йорк малко повече намирам себе си, защото тук nobody gives a shit.
Често се прибираш в България, затова не мога да не те попитам и каква роля има тя в живота ти?
Обичам да съчетавам нещата и винаги, когато идвам в България, се разделям между семейството и приятелите, от една страна и работата, от друга – да направя някоя песен за български изпълнители, да се покажа в някоя и друга телевизия, в която да рекламирам моя музика. И не на последно място: да видя малко зеленина и море. Това е триъгълникът ми в България – близките, работата и природата.
Няма как да не завърша с един малко по-клиширан въпрос, но пък на който определено искам да узная отговора. Какво ти предстои в най-скорошен план?
Стартирахме един хаштаг контест и всички могат да качват снимки по темата, придружени с #YourLifeIsPorn. Може да се спечели и парична награда, защото имаме спонсори.
За едно ъндърграунд парти на воугъри, които са танцьори, танцуващи по много специален начин, получих покана да направя porn категория и имаше dance battle на тази тема. Аз коментирах, но то е по-скоро импровизирано пеене. Всичко се случи на бийта на „P.O.R.N”.
Живот и здраве, атакуваме радиостанциите и телевизиите. Вече имам отговор от MTV Logo, това е една американска поп телевизия, която ще излъчва песента, в момента се прави цензурирана версия. Надявам се да влезе в ротация, каквото зависи от мен, ще го направя.
Освен това в момента работя върху нова песен, но за нея ще си поговорим малко по-нататък.
