През 1971 година в един лондонски мебелен магазин се състои почти незабележима премиера на книга, наречена „Килимените хора“. Неин автор е Тери Пратчет – име, под което ще се наредят над 70 заглавия, без които в сърцата на много просто би имало някаква празнина. Тя може да бъде запълнена само със “Света на диска”, поредицата с която е познат на малки и големи и до днес, и необичайните, подобно на самия си създател, герои като първия турист Двуцветко, некадърния магьосник Ринсуинд, Патриция на Анкх-Морпорк Хавлок Ветинари и Смърт.
На пръв поглед абсурдни, историите му са пропити с хумор и ирония, зад които в сенките се крият истините или, както отбелязва Пратчет, “смехът може да влезе през ключалката, докато сериозността все още чука на вратата”. Ето защо не бива да се заблуждаваме, че винаги e бил весел. Приятелят му Нийл Геймън казва, че всъщност британският писател е бил изпълнен с гняв към несправедливостта и човешката глупост, но този гняв е двигател, а величието на духа му помага да остане на страната на ангелите.
Написаните фентъзита показват и невъзможността на реалността да вземе превес над силната му воля – дори когато заболява от Алцхаймер, продължава да работи – за момент обаче ще се върнем към нея, за да ви припомним някои по-малко познати факти от живота на Тери Пратчет, който оставяше частица от въображението си, където и да отидеше.
Невинаги е мечтаел да стане писател
Известно е, че в ранния етап на кариерата си Пратчет пише научна фантастика, а интересът му към нея е леснообясним – първата му страст е астрономията. В детството му стремежът към разбирането на Вселената намира израз в събиране на карти с факти, по-късно – в създаването на обсерватория в градината му. Днес астероид носи името му. Въпреки че му липсвали математически умения, за да бъде астроном, вижданията му за науката все още са на една ръка разстояние до нас.
Занимава се дълго с журналистика
На 17 години авторът решава да напусне училище и използва таланта си “да организира думите в удовлетворяващ ред” в местния вестник. Още на първия ден, когато вижда труп, осъзнава какво хладнокръвие се изисква от репортерите. Докато се среща с различни личности, всяка със собствена гледна точка, разбира предимствата на журналистиката, но и трудностите, тъй като често се налага да пита неща, на които той не може да се преструва, че не знае отговорите, а отсрещният човек не желае да отговаря. Вместо да се опитва да събере информация в 150 думи, предпочита детайлно да запознае читателите с каквото поиска. Така, интервюирайки издател, споменава, че разполага с ръкопис, и това води до дебюта му през 1971 г.
Изпълнен с идеи, не губи време
Преди да ни подтикне да потърсим под килима си чудновати същества, само на 14-годишна възраст продава кратка любопитна история за дявол, който наема рекламна агенция с цел привличане на туристи в Ада, и с парите младият ентусиаст си купува пишеща машина. Той успява бързо да опровергае забележката на класния си, визирайки говорните му затруднения, че може да познае колко успешен ще е някой по това колко добре чете и пише някой на 6 години. Излишно е да коментираме обезсмислянето на мнението, когато сме наясно с творчеството на Пратчет.
Беше запален по игрите
Идеята за емблематичния Багаж от “Света на диска”, лоялен към собственика си и описван като наполовина маниакален убиец, идва с жена, която носи куфар на колелца, и с настолната игра Dungeons & Dragons. Впрочем Пратчет беше голям фен и на компютърните игри, най-вече на поредицата Thief, допадаща му заради възможността да решава проблеми с предвидливост и аналитично мислене.
Представяте ли си един ден, докато отваряте форум, за да споделите опита си с някоя игра, да се заговорите приятелски с любимия си писател или даже да се обърнете към него с “хитро куче”? До 2006 година Пратчет е активен в онлайн общността и, разбира се, с развитието на социалните мрежи тази мечта би била напълно постижима и към 2022-а, макар че с наложилата се политкоректност и с по-лесното нахлуване в личното пространство едва ли щеше да има толкова мотивация да се включва, ако беше сред нас.
Предсказва бъдещето на новините
Краят на 90-те години на XX век е и авторът си позволява да си представи странен сценарий: “Да кажем, че се нарека Институт за нещо-или-друго и реша да разпространя фалшив труд, в който се твърди, че евреите са изцяло виновни за Втората световна война и Холокостът не се е случвал”. Той допълва, че би било трудно да се прецени дали е вярно, или не, щом ще е налично в интернет заедно с достоверни исторически изследвания. До голяма степен проницателността му се дължи на опита му като журналист, а след това и на пресслужител към атомни електроцентрали. Умелото пародиране в книгите му говори и за това, че е наясно с тенденциите в човешката природа.
Бил Гейтс, от когото тогава взима интервю, отклонява опасенията му, заявявайки, че в мрежата ще има авторитети и начинът да провериш репутацията на някого ще бъде усъвършенстван. Сега обаче борбата с дезинформацията е по-ожесточена от всякога и вероятно на момента се досещате за поне няколко души, които безразборно споделят фалшиви новини и “отварят очите” на познатите си.
Имаше силна връзка с феновете си
Ако предположим, че половината от времето си Пратчет е прекарвал в писане на шедьоври, то е почти сигурно, че през останалата част е отговарял на писма и имейли от свои почитатели. Въпросите се редят един след друг до безкрай – за героите, за това откъде черпи идеи, за мнението му върху някой техен ръкопис.
Дори и да се шегува, че в случай че му се напише: “Обзалагам се, че няма да прочетеш това писмо”, той просто се съгласява и го оставя в купчината, феновете му все пак получават подробни отговори – доказателство за отдадеността му е и “Отговорите на Тери Пратчет”, копия от които предоставя на заинтересованите. Не пропуска да се включи и във фен общността си AFP и да взема участие в дискусиите дотолкова, че съфорумниците му, с не по-малко чувство за хумор, го отбелязват с въпроса: “Наистина ли Тери публикува тук?”
Английската кралица го удостоява с рицарско звание
През 2009 г., когато официално става сър Тери Пратчет за приноса си към литературата, магията сякаш излиза извън страниците и започва да върви рамо до рамо с него. Званието се оказва идеалният шанс да вземе малко от фантастичното за себе си. Ето защо прави меч, който за жалост е забранено да носи, от желязо, намерено в близост до дома му, и парченца метеорит. И ако това не е достатъчно, си има и герб, чието мото е повече от подходящо: “Не се страхувай от Косача”.
Припомнете си ТУК някои от любимите ни Тери Пратчет цитати.
Колкото и трудности да среща, продължава да се занимава с писане
С рицарско достойнство Пратчет се изправя срещу диагнозата си – рядка форма на Алцхаймер – и му се налага да разучава, както споделя, Кралството на деменцията. Понякога си мисли дали щеше да е по-добре никога да не беше узнавал за заболяването си, но тогава си спомня какво смятат магьосниците, а именно, че първата стъпка за опитомяването на нещо е да разполагаш с истинското му име.
Без да се впускаме в медицински подробности, трябва да отбележим, че по ирония на съдбата неизлечимата болест постепенно отнема най-важните му умения и засяга паметта му, способността му да пише, да чете и да извършва други ежедневни дейности. Независимо от това прави всичко по силите си, като дарява един милион долара за проучвания на Алцхаймер-а и продължава да създава бестселъри чрез софтуер за превръщане на речта в текст. Колко кураж му е необходим показва и конвенцията от 2008 г., за която от документалния филм Terry Pratchett: Living with Alzheimer's разбираме, че на фона на привидно обичайното протичане на събитието стои несигурността от промяната, защото гладкото четене и посвещенията на книгите вече са минало.
Последното му желание беше недовършеният му труд да бъде унищожен
Британецът беше продуктивен автор и всяка година можеше да очакваме минимум две Тери Пратчет книги, затова не е учудващо, че оставя около десет незавършени. Да очакваме да се докоснем до тях обаче е безсмислено, защото последното му желание твърдият диск да се унищожи с парен валяк беше уважено. Така или иначе, едва ли бихме искали да ги прочетем, ако бъдат дописани от друг.
Феновете му го увековечават
Въпреки че Тери Пратчет почина на 66-годишна възраст, сякаш никога не ни е напускал, затова ще причислим и този факт към споменатите за живота му. Цитат от книгата му „Пощоряване“ гласи: „Чoвeĸ нe e мъpтъв, дoĸaтo вce oщe cпoмeнaвaт имeтo мy“, пък и е свързван с героя си Смърт, който се различава от типичните представи и обича къри и котки – появява се петиция с молба към него да “върне” автора, подписана от над 30 хиляди души. Петицията може да е останала без резултат, но вдъхновени от „Пощоряване“ почитатели създават код с xeдъp „ГHУ Tepи Πpaтчeт“, чрез който писателят да е навсякъде и да остане и в мрежата, и в паметта на хората.
И така, без значение кой е вашият любим роман от Тери Пратчет, навярно той много ви липсва в момента. Не се притеснявайте - в това отношение определено не сте сами.