Едно от любимите ми бягства от реалността е това в театъра. Чрез театъра.
Обичам да седя в залата и да разнообразявам ежедневието, потапяйки се в нови светове. Именно затова се страхувам да гледам комедии. Линията, която разделя смешното и трагичното, е съвсем тънка и гениалните комедии са точно една балансирана смесица от смях и сълзи. Често пъти удрям на камък в търсенето на качествени трагикомични пиеси. Случаят с „Чинечита” не беше такъв.
Cinecitta е италианска киностудия, която се намира в Рим. Основана е през 1937 година от Мусолини с ясната идея, че киното е „най-мощното оръжие”. Там са творили огромните имена в италианското кино Роберто Роселини, Виторио Де Сика, Висконти и Фелини. Този „филмов град”, както е буквалния превод, е град на мечтите.
Пиесата „Чинечита” разказва именно за мечтите. За неосъществените. За преследването на целите и цената, която трябва да платим.
В ролите са Стефан Мавродиев, Виктория Колева и Милко Йовчев, които умело ни пренасят в един дом в Рим, кодето дядо и внуче се срещат за пръв път.
Славата и разочарованието може би вървят ръка за ръка. Струва ли си да тръгнеш по трънливия и несигурен път, търсейки лично удовлетворение, или е по-добре да живееш кротък и сигурен живот?
Когато имаш голям порив да промениш живота си напълно, готов ли си да платиш огромна цена?
Това са част от въпросите, поставени в постановката с режисьор Емил Бонев. Засегнати са екзистенциални въпроси и най-хубавото е, че на зрителя е оставено намирането на отговорите им.
„Чинечита” се играе в театър 199.
