За някои е странно, за други е забавно, за трети – това има смисъл. Дългите опашки, извиващи се пред хубави ресторанти с ограничени места и огромен интерес, често ни карат да се замислим и запитаме – защо хората ще прекарат до час или повече само и само, за да имат възможността да хапнат?
Всъщност, това не е толкова странно. Хората обичат добрите продукти. Дали ще се наредите и ще чакате за новия iPhone или ще играете часове наред в Spin City Casino, фактът остава, че като биологичен вид ние сме програмирани да ценим качеството пред количеството, дори ако не искаме да си го признаем толкова често. И така, какво мотивира хората да чакат все пак?
Най-големият мотиватор – страхът
На първо място, хората предпочитат да прекарат дълго време на опашки поради една много проста причина: Fear of Missing Out или ФОМО – страхът от това да изпуснеш нещо, което е достъпно сякаш само за ограничено време.
Когато един нов ресторант отвори, или вече има утвърдено място за хранене, хората просто се страхуват да не пропуснат нещо, което е ценно по няколко начина:
- Отговаря на високо качество
- Дава ви социален статут
- Помага ви да определите себе си в обществото
Разбира се, страхът от това да пропуснете нещо ново и качествено не е единствената причина. Друга популярна психологическа черта на нашия вид е да желаем това, което е в оскъдна наличност.
Разбира се, с услуги като Glovo и TakeAway, сигурно бихте могли да получите доставка от ресторанта, за който бихте чакали час или повече, за да влезете в рамките на 60 минути. Но въпреки това, хората обичат и всъщност са програмирани да желаят нещо, което ще е достъпно в по-малки количества.
Този ефект на „оскъдицата“ всъщност е доста добре илюстриран в услуги като Kickstarter, например.
Не се делете от колектива
Хората сме социални животни, както обичат да казват психолозите. Макар и често да сме самобитни, ние търсим нашите членове на обществото и искаме да се приобщим към тях. Самият факт, че бихме чакали понякога, се определя от това, че хората около нас са по-силно повлияни от другите фактори – страхът от това да изпуснеш, или чувството, че оставаш по-назад от останалите, или „твоето стадо,“ или колектива. Това е валидна психологическа причина, която мотивира хората да правят неща – т.е. да се присъединят към групата и да участват в общите занятия.
Да, може да изглежда странно, че това се изразява в това да се наредите на опашка за скъпо заведение, което може би ще струва малко повече от бюджета ви, но самият факт, че можете да сте сред ваши приятели, познати и хора, на които държите, вече е достатъчна причина да го направите.
Има и други причини. Макар процесът на чакане да не е крайно приятен, това не означава, че той не носи облаги на психологическо ниво. Така например психолозите описват феномена на „очакваната награда.“
С други думи, макар нещо да не ви е приятно – учене, работа и т.н., самият факт, че ще получите награда, която ще ви направи щастливи, е достатъчна причина да отделите време, усилие или да посветите уменията си.
Дори хазартът работи така. Когато влезете в едно казино, например, нямате абсолютно никаква гаранция, че ще спечелите нещо. Даже напротив, в повечето случаи такава печалба е почти невъзможна.
Но въпреки това, този феномен на очакваната награда кара хората и ги мотивира да посвещават време, и всичко това е супер и носи конкретни облаги.
Рекламите помагат, а ние сме само хора
В крайна сметка има и друга причина, която може би е базирана на всичко това от преди и на подсъзнателно ниво. Добрият маркетинг продава, и той продава много добре. С други думи, има доста добра причина, поради която бихме се наредили на опашка пред хубав нов ресторант (или утвърден такъв).
Маркетингът продава и добрият маркетинг наистина постига много. Често ни убеждават да купим различни неща, които може би не държим да имаме по същество, но ако рекламата ни харесва, ако съобщението е правилното, ние често ще се озовем в ситуация, в която вече купуваме.
Защо? Ами, защото това е човешката психика и маркетингът знае как да ни влияе. Маркетингът също така е доста ловък и може да се фокусира върху другите неща, вече споменати тук – страхът от това да изпуснеш, социалния статус, да не се „цепиш от колектива“ и така нататък.
Маркетингът работи с ловки психологически стратегии и това си има конкретна причина – просто работи! Не се тревожете, ако попаднете на „лош маркетинг“, обаче, защото всичко това е част от това да си човек.
В заключение: никой не е застрахован от това да се реди на опашки!
Да, за някои хора може да изглежда почти нелепо да се редят за добра храна, но други хора не разбират защо някой би се наредил 6 часа преди концерт, например, или на опашка за новия iPhone.
Хората сме сложни животни. Различни сме, и това, което ни мотивира, впечатлява и прави щастливи, ще се различава. Но е важно да разберем няколко неща. Първо, чувствата и държанието ни са валидни.
В това, че чакаме един час, за да седнем да ядем „гурме“, няма абсолютно нищо странно. Други хора, например, купуват скъпи телефони или ядат готови храни. Макар да има чисто практически съображения за всичко това, е важно да си напомним, преди да съдим някого, че и ние самите имаме някакви приумици и навици, които могат да изглеждат странно за някой, който не разбира чувствата и мотивите ни.
Но всичко е наред, защото това е напълно нормално и човешко – психологията е там, за да ни анализира и да ни помага да разберем себе си, но дори без психолог вие вече познавате себе си. Да, опашката е може би малко по-дълга от желаното, да, може би ще трябва да поседите към час, за да седнете и да хапнете, но сякаш чувството, което изпитвате след това, компенсира за всичко преживяно преди това!
