"Високо надарените деца са чувствително по-малко от болезнено амбициозните майки."

Бях прочела това някъде, остана в съзнанието ми и винаги изплува, когато срещна майка, която е записала тригодишното си дете на английски, защото "то е високо надарено". И още - когато го е кърмила, тя му е пяла песнички на английски и то е разбирало ВСЯКА нейна дума. Самото дете още дори не е проговорило, но това не пречи на неговото обучение!

Моето не е някакъв гений, но се научи сам да брои на английски до 10 от YouTube.

Всички сме чували истории на майки за децата им, които ходят от три седмици на училище, но вече пишат без нито една правописна грешка, а ако нещо не им се получава, то госпожата не е добър педагог.

Моето завърши първи клас с отличие, но още пропуска половината азбука, защото кому са нужни всички тези букви!?

Знаем и за майки, които са ангажирали цялата седмица на детето си с разни извънкласни дейности. Понеделник и четвъртък е на уроци по пиано, защото "тя е толкова музикална, знае всички песни на Криско".  Вторник, сряда и петък е на танци, защото "ама да я видиш как танцува на песните на Криско". Събота си почива вкъщи, четейки книги на глас и неделя е ден за игри, но образователни. В разни мамешки форуми и групи съм чела неща от рода на "Смятам да запиша малкото бръмбарче на някакъв музикален инструмент. Какъв бихте препоръчали за тригодишно дете?" Как да не отговориш "на бебешки ксилофон"!?

Моето, след училище и занималня, се прибира, хвърля си раницата и сяда на компютъра. Идва само, за да каже, че е гладно и то - ако не съм го чула, когато ми е извикал. Вечер, преди сън, се чете книга, което е силно казано, защото заспива още на третия ред, а събота и неделя се пишат домашни и се правят упражнения. Не че не искам да го запиша на футбол например, но той пада и си пука главата, докато стои седнал на стола. Също съм се замисляла за пиано, толкова изящно щрака по клавиатурата на компютъра, че може да стане супер виртуоз, но ми липсва тази маниакална родителска амбиция и чакам сам да ми каже какво иска да прави с живота си. Засега иска да е геймър, милионер и полицай. За тези неща училището му е напълно достатъчно.

В заключение искам да кажа, че няма нищо лошо да си амбициозен и да побутваш детето си в разни посоки, но това дете има нужда и от детство, изпълнено с игри и забавления, и няма нищо лошо в това, че предпочита да кара колички, отколкото да чете ноти. Може пък някой ден да стане автомобилен инженер, а може и таксиметров шофьор. И в двата случая ще го обичате.

Автор

На 22 години (така вече 5 поредни). Приятелите ми казват за мен, че изобщо не съм като другите майки, но в добрия смисъл (каквото и да означава това). "Само" домакиня, справяща се с трима мъже - дете във втори клас, котка, която ме мрази и съпруг, който понякога не е на работа.

Напишете коментар