Няма по хип нещо от това да си свеж. И не, градската свежест не витае в столичния въздух; градската свежест е душевно състояние. В интензивната ърбън офанзива, както баба ми би се изразила, на най-висока почит са дейните, слънчеви хора, които дискутират оживено как най-ползотворно да менажираме еврофондовете, за да променим градската среда за внуците и техните внуци. Профилната снимка на ърбън слънчогледите е от някоя еко кампания, но стените им бликат с нихилистични миймчета и политически хейт. Но пък пият крафт бири и са свежи.
Профилната снимка на ърбън слънчогледите е от някоя еко кампания, но стените им бликат с нихилистични миймчета и политически хейт. Но пък пият крафт бири и са свежи.
Та в градските градинки, както и в човешките души, настава една емоционална главоблъсканица, а обществото не знае как да реагира. От страх да не доведат работещия клас граждани до ръба на паническа атака, вечерните новини пестят тази информация. Но – проблем си е. Като човек, който инстиктивно прави психологически профил при среща с непознат, съм поставена пред неразрешима дилема. А именно дали човекът е:
а) авентичен градски свежар
б) превзет градски свежар
в) нихилистичен анти-свежар
г) свежар, ама не градски, щото на село му е по chill
д) картоф?
Човекът е комплексно животно. Или беше социално животно. Ако встъпим в екзистенциалните страсти: животните не са ли всъщност това, което емоционално интелигентни хомо сапиенс-и биха представлявали? Във всеки случай, животните не са градски свежари.
Мой скорошен сблъсък с едни такива типажи, който по-късно се превърна в социален експеримент, ме накара да преосмисля личния си свежометър. Подготвях интервю с борци за градска арт революция, които освен с къмпинг снимки и хендмейд бижута, могат да изпълнят скалата на свежометъра заради реални НПО награди и похвални усилия към стойностна урбанизация. Хора, които си струва да интервюираш. Авентични градски свежари. Да, ама свежарията е яка на хартия или в случая на нашата генерация – на стената. Когато поведението ти в ефира на живота сочи към пренебрегване на чуждите усилия, дори златни статуетки не могат да откупят вината ти.
Когато поведението ти в ефира на живота сочи към пренебрегване на чуждите усилия, дори златни статуетки не могат да откупят вината ти.
Наблюдава се причудлив феномен в градската хипстърия, който показва, че колкото по-свежо се отнасяш към свежарите, толкова по-несвежо ти отвръщат те. Защо е окей да си широк-скроен, непринуден и остроумен в социална и виртуална среда, но бизнес имейлите ти да са по-сухи от старо Балканче? Задължително ли е професионалната ти сфера да е като чернобилската „зона отчуждения“? Непрофесионално ли е да си свеж?
Наблюдава се причудлив феномен в градската хипстърия, който показва, че колкото по-свежо се отнасяш към свежарите, толкова по-несвежо ти отвръщат те.
Естественото деление между личния и професионалния живот е солиден аргумент против теорията ми за свежестта. Но разликата между градския имидж и задкулисното му изготвяне граничи с: превзета градска свежест, лицемерие или раздвоение на личността. Въпрос с повишена трудност.
В заключение: не винаги е свежо да си свеж, а понякога си е направо гнило. Но в една градинка чух, че гнил е новото свеж.