Ако все още не сте имали щастието да гледате хитовата постановка "Къщата на гнева" на сцената на Театър Възраждане, с режисьор Диана Добрева и наградена с Аскеер за спектакъл №1 на 2015 година, то през този месец ще имате два шанса да го сторите.
"Къщата на гнева" е майсторски представена постановка по "Домът на Бернарда Алба" на Федерико Гарсия Лорка и стихове на Мигел Ернандес и Рафаел Алберти. Представлението е номинирано в четири категории на наградите Аскеер, като печели в две от тях, едната - за най-добър спектакъл на 2015 г. Има и три награди в две категории от XXVI Национален фестивал на малките театрални форми в гр. Враца, както и награда за най-добра женска роля на международния фестифал в Скопие.
През месец януари ще можете да гледате постановката на 19-ти (вторник) и 29-ти (петък) януари от 19:00 ч. в Театър Възраждане.
Самият режисьор на постановката Диана Добрева описва "Къщата на гнева" като история за за неистовия стремеж на човека към свободата, за пътуването към бреговете на непознати морета, за смисъла, когато ти се отнеме – да обичаш и да бъдеш обичан, за любовта като възможен сън и невъзможен живот, за диктатурата и бунта на свободната воля, за гнева, роден в самота.
"Къщата на гнева" по "Домът на Бернарда Алба" е третата пиеса от т.нар. селска трилогия на Лорка, в която действието се развива през 1936 г., когато Испания е обхваната от фашизъм и религиозен фанатизъм. "Домът на Бернарда Алба" е най-мъчителната и мрачна част от трилогията, пресъздаваща част от живота на пет млади жени, които са затворени в къщи и обречени на осем годишен принудителен траур, наложен от майка им, след смъртта на техния бащата.
Придържайки се към догмите на католицизма, съчетани със суеверия и столетни правила, които за нищо на света не се нарушават от хората живеещи в малките села на Андалусия, вдовицата Бернарда създава мрачен свят, в който любовта е забранена, обричайки дъщерите си на самота, гняв и болка по неосъществените им копнежи на младостта. „Къщата на гнева“ сблъсква човешката природа с неразбиваемите стени на забрани и табута, които отново само човек може да създава.
Майсторски преплетените текстове, използвани в драматизацията на Диана Добрева, са допълнени от великолепните композиции на Петя Диманова, чиято музика озвучава спектакъла. Забележителните костюми, сценография и грим също са дело на Диана Добрева, а главните роли се превъплащават Георги Златарев, Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова, Николина Янчева, Филипа Балдева, Лиляна Шомова и Яна Кузова.
