Попаднах на работата на Ива Тошкова съвсем случайно. Разглеждах най-голямата българска Фейсбук група на тема Междузвездни войни, когато едно момиче ме впечатли с прекрасните илюстрации, които поства. Трябваше ми и съвсем малко време, за да разбера, че всъщност въпросните илюстрации са рисувани от нея. "Прекрасен български талант", казах си на секундата.
Някак от само себе си дойде и идеята да интервюирам Ива, опитвайки се да представя работата й пред възможно най-много хора. Защото във VIBES твърдо вярваме, че талантливите българи, особено младите такива, трябва да получават максимален отзвук за работата си.
Въпреки безспорния си талант по отношение на изкуството и рисуването, Ива е студент специалност "Международни отношения" в Софийския университет. Тя е на само 20 години, а сред интересите й попадат политиката, историята и философията. Тренира карате от 14 години, тъй че внимавайте как се държите в близост до нея.
Ако искате да следите отблизо творчеството на Ива Тошкова, можете да харесате нейната страничка във Фейсбук, която Ива е кръстила Artels Workshop.
Здравей, Ива! Разкажи ни нещо повече за себе си - откъде си, с какво се занимаваш или учиш, откога рисуваш и други такива подробности!
Здравейте! Казвам се Ива Тошкова и съм от гр. София. На 20 съм и в момента следвам в СУ “Св. Климент Охридски” специалност Международни отношения. Сега съм втори курс.
От както се помня рисувам, винаги съм обичала да си драскам разни нещица, било то смислени или напълно абсурдни. Никога не съм ходила на уроци по рисуване, повечето неща, които знам, са или от самоубочение, или от часовете по изобразително изкуство в училище. По-сериозно взех да се занимавам в гимназията, когато започнах да си купувам книги, самоучители и да гледам клипове в интернет. Всъщност тогава, благодарение на преподавателката ми по информатика в училище - госпожа Ани Стоянова (12 СОУ “Цар Иван Асен II”), разбрах за възможностите, които предоставя дигиталното рисуване. Скоро след това, с помощ от родителите ми, разбира се, си закупих и графичен таблет. В началото ми беше доста трудно и странно да рисувам на компютър, но с времето свикнах и започнах да се справям все по-добре. Правила съм няколко изложби в училище, участвала съм в доста конкурси - за моя радост, успешно. Смея да твърдя, че получавах голяма подкрепа от преподавателите си и 12 СОУ като цяло.
Сега продължавам да се усъвършенствам, разучавам нови техники и способи, нови програми, освен любимия Фотошоп, разбира се. Днес рисувам предимно за разтоварване, но за жалост доста по-рядко, отколкото ми се иска. Интересувам се от политика, история и философия. Тренирам карате от 14 години.
Разгледахме рисунките ти и ни направи впечатление, че обожаваш да рисуваш фигури от световната поп култура - персонажи от филми, книги, сериали и т.н. Това ли е любимата ти сфера за изразяване, когато седнеш над белия лист?
Да. Рисунките, които качвам на страницата си, са главно в три направления – “Междузвездни войни”, портрети на любими актьори и персонажи, и портрети на велики българи. Като цяло обичам да рисувам всичко, но от няколко години се специализирам именно в портретите. Смятам, че лицето разкрива душата и историята на човека. Още в 10 клас реших да започна един проект по името на безсмъртната Вазова “Епопея на забравените” – нарисувах доста голяма част български революционери, възрожденци, писатели, някои от тях включват Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски и др. Те бяха причината да обикна портретите и да се специализирам в тази област.
Ти си страхотна фенка и на “Междузвездни войни”, за което те поздравяваме! Кой е любимият ти персонаж за рисуване от сагата на Джордж Лукас и защо?
Хаха, определено! Обожавам сагата. Любимият ми персонаж, не само за рисуване, но и въобще, е Дарт Вейдър. Харесвам това, че образът му е доста комплексен, в него се борят доброто и злото, изпитва силни емоции, които са присъщи за всеки човек. Никой не е само добър или лош, винаги има вътрешна борба. Освен това, филмите проследяват целия му живот, изборите които прави, проблемите с които се сбъсква. Освен това силата, която излъчва, не само физически, е доста впечатляваща. И накрая, аз винаги съм имала афинитет към отрицателните герои, просто образите им са в пъти по-многопластови от положителните.
Кои са персонажите от световната поп култура, които все още не си успяла да нарисуваш, а много искаш да го направиш?
О, има доста, не само от поп културата, но и исторически личности също. Въпросът вече опира до желание и най- важното – вдъхновение. Аз имам склонността да го губя твърде често, та за това съм на мнение, че всяка рисунка си идва с времето – когато почувствам нуждата, че ми се рисува нещо “голямо”, значи е дошъл правилния момент. Като конкретни имена бих се спряла на Леонардо ди Каприо, например, или пък Иън Макдайърмид. А за персонажи – Шапкарят от “Алиса в страната на чудесата”, Джон Силвър от “Островът на съкровищата”. За исторически личности може би Хан Крум или Цар Борис III. Със сигурност, ако се замисля по-сериозно, мога да изброя и други, но пак казвам, когато им дойде времето – тогава (смее се). Аз не бързам.
Защо рисуваш, Ива? Какво ти носи това?
Рисувам, защото ми доставя удоволствие. Защото, когато го правя, мога да изразя мислите си, да придам физически образ на представите и въображението си. Най-често рисувам, когато съм под напрежение, било то физическо или емоционално. Явно наистина психическото състояние на човека се отразява твърде много върху талантите му. Доста съм критична към рисунките си обаче. Често се получава така, че дълго време не мога да довърша дадн портрет, например, защото просто не покрива образа от съзнанието ми напълно. Но въпреки това, когато рисувам се разтоварвам и чувствам, че има смисъл в това, което правя. Честно казано ми става доста неприятно, когато прочета или чуя новина за някоя картина , представителка на “Модерното изкуство”, представляваща точка на бяло платно или още по-зле - само бяпо платно, да получава световно признание, а истински стойностни работи да потъват в забвение. Не ме разбирайте погрешно, всеки има право да изразява себе си в изкуството, което прави, но имам чувството, че в днешно време границите между кич, пошлост, безсмисленост и стойностно изкуство са твърде размити.
Имаш ли амбицията да се издържаш единствено с рисуване в бъдеще?
Неведнъж съм се замисляла по въпроса, но за момента не съм взела категорично решение. Честно казано, бих предпочела рисуването да ми остане хоби за цял живот, от колкото да се занимавам професионално и да загубя чувството от това да седнеш пред белия лист просто ей така, без ограничения, без задания, без срокове. Разбира се, работила съм по различни проекти, помагала съм на приятели за създаване на андроид приложения, за различни дизайни и др. Рисувала съм по поръчка, но за момента не съм таксувала никого. Най-добрият вариант за в бъдеще, да речем, би бил да продавам вече готовите си работи, но без това да бъде основният ми източник на доходи. Така удоволетворението от хобито ми би останало непокътнато, а средствата от продажби бих могла да влагам отново в рисуване.
Какво друго обичаш да правиш, освен да рисуваш?
Обичам да чета, да гледам филми, да се разхождам в планината, пиша от време на време. Обичам да спортувам, както споменах по-горе тренирам карате, а откакто започна следването ми и фехтовка. Мога спокойно да кажа, че каратето е също толкова голяма страст за мен, както и рисуването – отпуска ме, помага ми да се концентрирам, пък и е чудесна възможност да се разтовариш.
Ако сега ти кажа “нарисувай ми нещо”, кое е първото нещо, което ти идва наум?
По принцип трудно мога да нарисувам нещо, когато някой ми каже да го направя, но се случва от време на време. Обикновенно бих нарисувала нещо по-тъмно, по-страшно и обвито в мистерия, защото това е моят стил. Но сега като се замисля, сещам се как веднъж един много скъп за мен човек ми каза – “Нарисувай ми риба!” и така и направих. Та сега на ум ми идва именно това – риба - анимационна, опулена, с голяма усмивка.
