Неговото име е Новак Джокович. Той е най-успешният спортист в историята на Сърбия. Той е носител на 12 титли от Големия шлем и на 30 от сериите Masters 1000, което го прави абсолютен рекордьор в това отношение. Бил е №1 в световната ранглиста на ATP в продължение на общо 223 седмици. Джокович държи и рекорда за най-висок процент победи в историята на Оупън Ерата - 83%. Сърбинът е и един от само осемте тенисисти в историята, успявали да запишат т.нар. "кариерен Голям шлем", печелейки всички турнири от Големия шлем - Аустрейлиън Оупън, Ролан Гарос, Уимбълдън и Ю Ес Оупън.
Историята на Ноле бе разказана от британския журналист Крис Бауърс в книгата "Новак Джокович - спортният посланик", която достига до българските читатели, благодарение на издателство "Шамбала консулт". Неин редактор е спортният журналист Николай Кръстев. Това е и единствената засега биография на сръбския тенисист.
В книгата Крис Бауърс разказва не само за спортните успехи на Джокович и как той е стигнал до върха на световния тенис, но и за ролята му извън корта. Новак Джокович е възможно най-добрият посланик на родината си Сърбия по света, което и обяснява заглавието на самата биография.
Представяме ви откъс от "Новак Джокович - спортният посланик" и по-конкретно от главата "Ноле и Йеца". В нея се разказва за първите стъпки на бъдещия шампион в тениса, извървени под ръководството на популярната сръбска треньорка Йелена Генчич.
***
Работата по развитието на Новак Джокович и превръщането му в тенисист от световна класа се случва бавно, но сигурно. Той се учи бързо, но е малко момче, така че Йелена Генчич понякога трябва да чака тялото му да навакса, мускулите му да заякнат, преди да премине по-нататък в спортното му развитие.
Израснала в епохата преди великите тенисисти Джими Конърс и Крис Евърт, Генчич съвсем естествено клони към преподаване на изпълнение на бекхенд с една ръка. Така че през първата година от своята кариера на корта Джокович смело удря бекхенда с една ръка. Един ден, когато е на около шест години и половина, той се явява пред Генчич и пита много учтиво: "Моля те, Йеца, мога ли да пробвам бекхенд с две ръце?" Генчич отговаря: "Разбира се, защо не, но първо трябва да ти обясня как да държиш ракетата за бекхенд с две ръце, защото имаш три варианта: форхенд с лява ръка, бекхенд с втората ръка или истински удар с две ръце. Опитай и трите и след седмица ще ми кажеш кой от тях е най-подходящ за теб и дали искаш да играеш с две ръце, или с една ръка."
Точно след седмица Джокович сам идва при нея и казва: "Мина една седмица и искам да ти обясня – бих искал да играя бекхенд с две ръце." Тя отговаря, че това е хубаво, стига да се придържа към подсечения бекхенд с една ръка и да работи по него като инструмент, който може да изведе на мрежата. Новак отвръща, че чувства своите бекхенди много по-силни, когато ги изпълнява с две ръце, отколкото с една, и Йелена се съгласява. След това те работят много бавно, без никакво напрежение от страна на Генчич. Но тя разбира колко е интелигентен възпитаникът й и колко бързо ще овладее бекхенда с две ръце.
Едно от основните качества на Джокович е работата му на корта с крака и той още от самото начало показва колко е надарен и в това отношение. Генчич казва, че е разпознала от първия ден, че Новак е добър скиор – нещо, което може да твърди с основание и за себе си. Така че тя основно го учи да адаптира гъвкавостта на глезените и краката си, което е ключово качество за всеки скиор, към своята игра на корта. Това дори му позволява да се плъзга върху твърди настилки – нещо, което е обичайно днес, но е доста рядко тогава.
Друго качество на тренировките на Генчич е, че тя опитва да направи връзка между тях и играта на идолите, които децата виждат по телевизията. Тя пита Джокович какво му харесва, докато гледа Пийт Сампрас, Стефан Едберг и Андре Агаси да правят по най-големите кортове по света. Веднъж Джокович й отговаря, че иска да направи форхенда на Сампрас по линията, и това кара Йелена да му покаже как да го направи. Макар и малък, Новак също така иска да усвои играта сервис–мрежа на Едберг и получава уроци и за това. Дори по-късно Генчич е огорчена, че като професионалист той ползва рядко този начин на действие. Случва се малкият да поиска да бие и форхенд като Агаси. И Генчич насочва вниманието му да гледа къде стои Агаси по време на разиграванията. "Агаси е пред основната линия – казва треньорката. – Така ми бе по-лесно да науча Новак да стои вътре в полето. Това беше важно, защото той беше много дребен и нямаше достатъчно мощ. Така трябваше да взема топката много рано и да тръгва напред веднага след това. Новак наблюдаваше съсредоточено действията на Агаси и започна да играе по този начин. Това беше добре, защото Джокович резонно нямаше много сила и трябваше да завършва точките по-бързо, отколкото си мислите. Аз му казах да не се впуска в дълги разигравания – когато получиш по-къса топка, атакувай незабавно."
Джокович има и много добри волета, но ги ползва с неохота. Веднъж казал: "Йеца, ти ме караш да играя с волета, но когато изляза на мрежата, се чувствам като на бойното поле, обърнат с лице към хиляда бомби." Друго нещо, което Генчич забелязва при младия Новак, е, че той нито веднъж не казва, че е уморен. Всъщност по-често се случва да помоли да остане още час след края на тренировката. "Всички деца тренираха по четири часа преди обед – разказва Генчич за нейните лагери в Копаоник. – След това два часа почивка и нови два часа тренировка. Стават общо шест часа плюс два часа за работа във фитнеса. Правехме това всеки ден, но не и когато валеше." Освен това Новак никога не се уморява психически. Когато и да приключи тренировката, Генчич знае, че момчето ще я попита нещо за това, което правят. "Новак, имам две висши образования – казва му веднъж тя. – Вече мисля, че имам и трето заради всичките въпроси, на които съм ти отговорила!" Йелена дори твърди, че е направила всичко възможно, за да го направи по-висок. "Той започна да расте доста късно – отбелязва тя. – Прочетох много учебници по психология и питах много хора какви упражнения може да се направят, за да накараме момчето да порасне. Накрая открих девет техники, които трябва да се правят всеки ден по три пъти и човек може да стане по-висок. Работех върху физическата му подготовка, но само на корта. Само за гъвкавост и подвижност и върху ускоряването от място. Никога не съм развивала неговата сила или бягането на дълги разстояния и издръжливостта. Когато минаваш през пубертета, трябва да тренираш така, че мускулатурата ти да стане по-дълга, което дава и обща гъвкавост. Чак след това можеш да започнеш да работиш за сила."
Минават месеци и се разчува, че талантът на момчето е голям и расте наистина забележителен тенисист. Част от заслугата за този верен слух е и на самия Новак. Когато е на седем години, той е поканен в предаване на националната телевизия, където деца интервюират деца. Появява се с козирка на шапката, обърната назад, и поднася едно много самоуверено изпълнение, което включва прогнозата, че е бъдещият номер едно на корта. Клипчето все още може да се намери в интернет и дори да не разбирате сръбски, може да уловите увереността, която излъчва Новак. И това е увереността на едно седемгодишно момче. Без следа от арогантност, той просто отговаря на въпросите възможно най-искрено. "Когато бях на седем или осем години, заявих, че ще стана световен номер едно – казва Джокович пред американската телевизия CBS през 2012 г., – и повечето хора ми се смяха. Онези времена бяха критични за страната ни и изглеждаше, че имам около един процент шанс да го направя." Но той вярва, че може да го направи, дори изиграва сцената на своя най-велик индивидуален триумф, който ще стане факт почти 20 години по-късно – приспособява една пластмасова ваза, която прилича на шампионска купа, и говорейки английски за първи път в живота си, размахва вазата над главата си с думите: "Здравейте, аз съм Новак Джокович и съм шампионът на "Уимбълдън".
