...на най-добрата ми приятелка.... Когато клишето е истина, а истината е щастие, да не я зовeм клише, понеже в радостта шаблони няма... Поредна есен. Без нея. Листа се вглеждат за последно в клоните на дърветата. Сетният им полет - претворен в нежна милувка на сетивата. Никога не й обясних защо обичам листата, положили останките си по земята. Тя нямаше да ме разбере. Кой има нужда от разбиране, когато обича и е обичан. Обич към непознат. Почти.…