Като малка бях разглезено градско дете и да ме пратят на село беше еквивалентно на заточение. На село е тихо, скучно и те предразполага към едни такива екзистенциални жужения в главата, докато разновидни насекоми ти жужат в ухото. Сега градското блато ми е по-екзистенциално от всяко селско гьолче, а албумът „бръмчащи бръмбъри vs. бръмчащи клаксони” ми действа като медитативна терапия. Само дето престоят на село вече се свежда до „уикенд-бягство“, вместо до цяла лятна ваканция.…