Като малка бях разглезено градско дете и да ме пратят на село беше еквивалентно на заточение. На село е тихо, скучно и те предразполага към едни такива екзистенциални жужения в главата, докато разновидни насекоми ти жужат в ухото. Сега градското блато ми е по-екзистенциално от всяко селско гьолче, а албумът „бръмчащи бръмбъри vs. бръмчащи клаксони” ми действа като медитативна терапия. Само дето престоят на село вече се свежда до „уикенд-бягство“, вместо до цяла лятна ваканция.
Та забегнах към едно село, наречено Осмар, 3 км в посока Шуменското плато, и се върнах с Х ухапвания от комари и точно 5 причини и ти да грабваш репелента, и да тръгваш:
#1 Осмар е енергийна точка
Според Ванга селото е сред енергийните центрове в България и се нарежда на четвърто място по енергийна сила след Рупите, Царичина и Мадара.
И каква е тая енергия? Ако е негативна, не стъпвам.
Не само че Вселената ни е обвита от енергия, а и ние самите сме едни ходещи енергийни топчета и си взаимодействаме както помежду си, така и със земята. А земята има памет и съществуват определени места, където древната и обикновено тежка история се всмуква в почвата и остава енергиен белег. Та места като село Осмар ти дават възможност да си свериш енергийния часовник, когато градските емоции станат твърде интензивни, и да се балансираш. Че по-хубаво нещо от менталното равновесие няма.
#2 Осмарските скални манастири
В тесен проход, наречен Осмарски боаз са открити скални църкви и килии, датиращи от 12-14 век. Някои скални манастири са достъпни само за ентусиасти по скално катерене, но до най-големия и запазен Костадинов манастир се стига с интензивен пешеходен туризъм, като трябва да се изкачиш до скалата по тесни метални стълбички, а по пътя нагоре трябва да изхвърлиш две неща – страх от височини и летни сандали. А преди това трябва да прекосиш цялата гора, но тя е прохладна и има табели навсякъде, та е особено трудно да се изгубиш. Стенописите са силно избледнели, но туристите са си направили малък олтар от икони и свещи.
Средновековните манастири са били обитавани от монаси исихасти, които са изповядвали учението, че най-истинското богопознание се постига чрез постоянна молитва. Тези, които не са изпълнявали стриктните канони на исихазъма, са били затваряни в „Диреклията“ – килия, до която сега няма пешеходен достъп.
Готов ли си за приключение? Разгледай и резервирай следващата си почивка още сега!
#3 Феноменът „Окото“
Скалният феномен „Окото“ или „Халката“ се намира точно зад Костадиновия манастир и носи името на формата си, която поети биха описали като прозорец към душата на Осмар.
#4 Осмар е меката на пелина
Селото е прочуто с висококачественото си производство на вино и утвърдило се с марката „Пелин“. Легендата разказва, че хан Крум заповядва всички лозя да бъдат изкоренени, но си оставя насажденията около Осмар за лично потребление и по тази причина пелинът превъзхожда обикновеното вино – прави се по древна рецепта и технология от времето на Първата българска държава. Сега осмарската винарна изба произвежда 100 хил. литра вино годишно, като 80% от него е пелин, който се прави само със старо вино от предходната реколта. Пелинът е бял и червен, като белият се прави с 24 вида билки, а червеният – с 36. В заключение, заплюй си дясната седалка в колата на връщане от Осмар.
#5 Осмар е село с дух
Българските села са клета картинка, но Осмар, не само буквално, е глътка свеж въздух. Осмаряни, които не се надчисляват над 300 души, честват оживено всеки 21-ви май като празник на селото. Но като дори по-голям празник се отбелязва Трифон Зарезан – покровителя на лозарите, а тържеството не е само в негова чест – местните отдават почит и на едни живи светци дядо Мирчо и баба Гана, които те са провъзгласили за пионери на лозовата култура в Осмар. Може би именно Трифон Зарезан е най-подходящият ден в годината туристи да посетят селото, понеже тогава пелин шурти от чешмите като вода. Така чух.
В обобщение: горски адреналин на енергийна земя + чаша вино. Харесва ми на село. По-динамично ми е.
