Харесва ми да го наричам Той. С главна буква. Винаги е бил Той, дори когато не подозираше за това, а всички наоколо бяха съвсем наясно. Днес сме Ние. Подарихме се един на друг, донесохме си щастие. (Пре)открихме се. Не ни отне дълго време, за да разберем, че точно то, щастието, е в малките неща. Най-мъничките и уж съвсем незабележимите. Да се събудим заедно, да четем цял ден заедно, да играем игри заедно... ключовата дума е…
...на баба Ася... Живеех на Париж. Улица в столицата, не туристическата дестинация. Малка и симпатична. Есен. Нито да си с палто, нито да ти е меланхолично свежо. След известно суетене по книгите на съквартирантката ми грабнах най-очарователната и излязох навън. Ден с мен и четене. Поне така си мислех. Авантюристичният ми дух ме изстреля на 200 метра от ул. Париж, право пред Народния театър. Празна пейка. До нея бе свила гнездо възрастна жена, с всичките…