Беше един ранен есенен понеделник. И единият, и другият бяха прекършили конкуренцията, както си бяха свикнали и сега лежаха в жакузиту на Пищова. Защо ли? Защото можеха да си го позволят. Можеха да си позволят да лежат в жакузиту, имам предвид, не да си позволят жакузиту като предмет, това отдавна не им представляваше трудност. Митьо си поразмърда малко стройното тяло и каза: - И призидент станах, да го йева! - Ми ту, ми ту, дарлинг!…