Беше един ранен есенен понеделник. И единият, и другият бяха прекършили конкуренцията, както си бяха свикнали и сега лежаха в жакузиту на Пищова. Защо ли? Защото можеха да си го позволят. Можеха да си позволят да лежат в жакузиту, имам предвид, не да си позволят жакузиту като предмет, това отдавна не им представляваше трудност.
Митьо си поразмърда малко стройното тяло и каза:
- И призидент станах, да го йева!
- Ми ту, ми ту, дарлинг! – отвърна Тръмп – Ю ноу, ай прифър ту фак източноевропейци, бат ай дон‘т нийд имигрантс ин Юнайтед Стейтс.
- Каквоту и да говориш, пий си пийниту, щото кибапити щи и‘стинат.- Митьо някак замислено поглади водната повърхност с ръка – Аз знайш ли по колко кибапи съм раздавал на хората, та да стана призидент?
- Бастард, за мъни и състоятелности дон‘т толк ту ми! – Доналд нервно отметна бретонЯ – Ай хев ол оф ит ин дъ факинг уърлд!
- Ти на к‘ъв йезик ги каканижеш бе, колега? – Митьо знаеше, че няма никакви лингвистични познания и това леко го притесняваше.
- Ай дон‘т ноу, ама със сигурност дис ис ноу спаниш! Ай хейт латинос!
- И аз мразя имигрантите, ако това искаш да кажиш! – Пищова се пресегна за чашата си – Наздраве, брат! Пренапрегнат ми се струваш някак… Няма за какво – призиденти сми вечи, да гу иба в мамата!
- Йес, уи ар президънтс, риали! Това е вери… ънбилийвъбъл… мисля си – Доналд знаеше малко славянски езици, защото беше онодил половината женска популация на Източна Европа.
- То и на мьен не ми се вярва, ама ей, на! – Митьо посегна напред и двамата направиха здравица – Сега си седим в жакузито ми, ти си ми на официална държавна визита, едно сто и двайси бодигардуви ни вардят, а ний си пийм шампанску, от френското, и ни е през омекналите куроляди.
- Май дик ис вери хард, питай Мелания, ю, мадър факър! – Доналд звънна продължително и жизнеутвърждаващо с кристалната си чаша по тази на Пищова – Чиърс!
- Ньещу май ма псуваш, ама аз ши ти иба майката на тьеб! – Митьо си имаше достойнство, а и беше понатрупал самочувствие след няколко дни държавноглавчество – Ти знаиш ли колко риби съм разпорил, а!? Като риби ги поря, две-три хиляди бройки най-малко! И тая Мелания, и майка ти ши иба, да си знайш! – Пищова тръгна да става от жакузиту, но килата му натежаха и пак се пльосна по дирник.
---
Нещо присветна от черното като кучи гъз небе, охраната се изпари яко дим, а на ръба на жакузиту изведнъж се яви един нито млад, нито стар, нито побелял, нито тъмнокос, нито дебел, нито слаб… Абе…
- Уи билийв ин Год! – Тръмп беше по-досетлив и се изправи пръв.
- Аз та тача като окръжен партиен секретар! – подскочи от мястото си и Митака.
- Пичове… - Господ си запали цигара и смукна дълбоко и много продължително, а очите му кръвясаха – Вие в момента сънувате. Ако народите ви изберат вас за президенти, ще е ебахти вица! Лошото е, че когото и да изберат, ще е ебахти вица… Ако продължавате така, ще ви пусна едно армагедонче, да сте си наясно!
Господ си смукна още веднъж с пълни дробове от цигарата, разклати замислено крака в жакузиту и я изгаси собствено в него. После нещо пак присветна и тук Господ, там Господ, нЕма го нигде.
---
- Тоя пък какво искаши? – Пищова, за да не остане назад, се пресегна пак и си запали панамска пура.
- Ай дон‘т ноу… - отвърна Доналд и последва примера му – Божа му работа. Ние с ю ар дъ рулърс оф дъ уърлд. Ай мийн ит.
- Тръмп енд Пищова ар дъ бест! – Митьо беше понаучил малко език покрай вицето си Радо Шишарката – Ний сме, други няма!
- Чиърс агейн!
- Наздраве! Айди да та водя в „Органза“-та.
- Има ли блонд слътс?
- Колкуту си пуискаш!
- Камо он, мистъъ президент!
- Ставай, чи укъсняхми, призидентчи!