След 18 часа вече е тъмно. Мракът носи малко страх, малко студенина, дори и в централните места на столицата. Хладът преминава през дрехите ми и за пореден път осъзнавам, че коженото яке вече не е добра идея. Опитвам се да се стопля, но безуспешно. Ръцете ми са ледени и празни. Прибирам ги в джобовете, но разлика няма. Потрепервам. След 18 часа вече е тъмно. Излизаме заедно и виждам заобикалящите ме сгради, окъпани в светлина. Потрепервам…