Когато за пръв път открих фотографиите на Кирил Станоев, бях очарована от изящните и в същото време семпли, почти минималистични, кадри, които погледът ми жадно попиваше. На снимките виждах жени, съчетаващи в себе си и красота, и чар, и излъчване, заснети в различни и невинаги „моделски” пози. Имената, които съпътсваха кадрите, носеха същите послания. Виждах „Woman with book and ferret”, „Woman with book”, „Woman with mirror”… но не названията, а изображенията говореха много повече. Кирил…